Рап веднага мина от другата страна на пътя, стремейки се да стъпва колкото се може по-леко с левия си крак. Междувременно посегна към чантичката на кръста си. Вътре беше прибран пистолет „Браунинг“. Рап разкопча ципа на чантичката и доближи ръката си до дръжката на пистолета. Всяко движение беше тренирано до автоматизъм. Отново погледна към двойката. Изглежда, тя повръщаше, което можеше да е както непресторена реакция, така и класически трик за отвличане на вниманието.
Преценяваше ситуацията с професионално трезвия си и скептичен поглед. Обикновено засада се организираше по три типични начина. Първият и най-разпространеният беше да легнеш и зачакаш нищо неподозиращата жертва и да я нападнеш в подходящия момент. Вторият начин беше да примамиш жертвата в капана, какъвто можеше да е случаят с тези двамата. Третият и последен начин изискваше да отвлечеш вниманието на жертвата. Да го накараш да се съсредоточи в една посока и да го удариш от друга. За този вариант Рап се притесняваше най-много в момента.
Най-вероятно двамата бяха само безобидни съпрузи, излезли на разходка с велосипеди. Но той не можеше да рискува. Хвърли поглед назад, след което започна да се оглежда наляво и надясно. Познаваше всеки сантиметър от този път. Беше минавал по него с кола, пеша, с велосипед. Умът му беше трениран да улавя всеки необичаен детайл. Засега всичко изглеждаше нормално. Насочи вниманието си отново към двойката. Беше достатъчно близо, за да чуе как жената се давеше. Ако беше клопка, тогава тя се справяше доста убедително. Мъжът хвърли поглед към него. На главата си носеше каска и слънчеви очила „Оукли“.
— Наред ли е всичко? — попита Рап. Той продължи да се движи, полагайки усилия да скрие болката в коляното. Лявата му ръка остана точно над чантичката с пистолета. Веднага прецени, че мъжът е в добра кондиция.
— Бременна е — отвърна непознатият. — Има сутрешно гадене.
Рап леко кимна, но замълча. Не беше излязъл, за да води разговори с минувачите. Огледа мъжа, после и спътничката му. Мъжът също носеше чантичка, но я беше извъртял отзад на кръста. В него имаше нещо странно. Стройно и мускулесто тяло на атлет. Широки рамене, тънка талия, добре развити крака. Всичките части на тялото му бяха в хармония. Рап беше работил с подобни хора преди. Мислите му се върнаха към предупреждението, пристигнало тези дни от Йордания. За главата му беше обявена награда. Но веднага се сети за новия директор на Националното разузнаване Марк Рос. Наистина ли този човек беше толкова глупав, че да изпрати хора да го следят?
От предположението, че Рос е решил да отвърне на удара, кръвта му кипна. Спря се точно срещу тях двамата, от другата страна на пътя. Оръжието беше готово за стрелба.
— Да ви помогна ли с нещо? — попита дружелюбно.
— Не, благодаря — почти моментално отвърна мъжът. Той крадешком погледна Рап и после отново се обърна към жената.
— Сигурни ли сте?
— Да, ще й мине след минута.
— Наблизо ли живеете? — Рап внимателно наблюдаваше всяко движение на непознатия. Нямаше да е лошо да свали очилата, за да вижда очите му.
— Не — отвърна мъжът. — Само се разхождаме.
— Аз живея наблизо. Мога да се върна за колата и да ви закарам до някъде.
— Не… не… благодаря ви, тя ще се оправи.
— Къде сте отседнали?
След кратко колебание мъжът каза:
— Не много далеч оттук. В един малък хотел нагоре по пътя.
И сякаш се бяха наговорили, жената се изправи и си избърса устата. Изплакна си устата с вода и заговори:
— Какво ли не правим за мъжете!
Рап се усмихна. Тя говореше с лек френски акцент. Доста добра артистка беше, ако наистина се преструваше. Кожата й беше придобила бледозеленикав оттенък. Не, тези не работеха за Рос.
— Дано се оправите по-скоро — пожела им Рап и продължи по пътя си. Болката в коляното му се усилваше с всяка следваща крачка. Май той повече се нуждаеше някой да го закара с колата. Погледна назад. Непознатият явно не го очакваше и бързо извърна глава настрани. Сигурно беше чел за него преди няколко години, когато се беше превърнал в медиен герой. Двамата се качиха на велосипедите и потеглиха в обратната посока.
Когато стигна до къщата, вече не беше в състояние нито да свива, нито да изправя коляното си. Извади ключа от чантичката си и се огледа. Пъхна ключа и отключи. Беше направил вратата да се отваря навън вместо навътре. Външните врати на къщата заедно с рамките бяха изработени от стомана, облицована с дърво. Ако някой се опиташе да ги разбие, доста щеше да се озори. Всичките прозорци на първия етаж бяха с бронирани стъкла. Това беше първата му отбранителна линия. Тя му позволяваше нощно време да се отпусне и да спи спокойно. Къщата беше напълно безопасна.