Той изобщо не очакваше да се изправи лице в лице с мишената. Но по едно време чу шум зад гърба си и се обърна. Пред него стоеше самият Мич Рап. Беше се промъкнал доста близо, твърде близо, и то без да знае изобщо за присъствието на Гулд. А трябваше да е точно обратното. Добре поне, че слънчевите очила не позволиха да види очите му. Очите си оставаха онзи елемент от лицето, който най-трудно се прикриваше или променяше. Скрит зад тъмните стъкла, Гулд с повишен интерес проследи всяко движение на Рап. Видя как американецът държеше в готовност лявата си ръка точно над чантичката на кръста му. Нямаше никакви съмнения какво държеше Рап в тази чантичка. Както и не се съмняваше, че той можеше да извади пистолета и да стреля само за част от секундата — време, за което повечето хора едва биха се опомнили. Гулд също така беше уверен, че той щеше да порази целта си безпогрешно.
Макар и случайната среща да не беше желана, всички останали части от плана засега още можеха да се променят. Рап го беше видял, но благодарение на широките дрехи, каската и слънчевите очила Луи успя да се прикрие. Рап му беше задал въпрос, на който той беше принуден да отговори. Но въпреки това всичко горе-долу вървеше нормално. Гулд говореше такъв перфектен английски, че Рап за нищо на света не би разбрал за френския му произход. Но тогава на Клаудия й хрумна да заговори и съсипа всичко.
Качиха се в джипа и през целия път до хотела мълчаха. Клаудия свали седалката си до края и закри очи. Когато стигнаха хотела, влязоха от страничната врата. Тя веднага се отпусна на леглото направо с дрехите. Свали маратонките си, изстена и закри главата си с възглавница.
— Дръпни пердетата, ако обичаш — каза изпод възглавницата.
Той така рязко дръпна, че едва не изкърти корниза.
Тя отвори едното си око.
— За какво си толкова ядосан?
Той спря да крачи из стаята и се вторачи в нея.
— Защо, по дяволите, трябваше да си отваряш устата там?
— Къде там?
— На улицата, пред Рап.
Клаудия свали възглавницата и измърмори нещо.
— Какво си мислеше?
— Беше ми лошо. Дори не разбрах, че е той.
— Даваш ли си сметка какво е заложено на карта? Имаш ли изобщо представа какво направи, като проговори?
— Тук вече преиграваш. Твърде бурно реагираш.
— И още как. Ако се провалим, не мислиш ли, че ще се сети за двойката, която е срещнал рано сутринта? Жената с френския акцент и мъжът, който е бил с нея?
— Той не видя лицата ни.
— И не му беше необходимо. Достатъчно е само да е придобил представа от общия ни външен вид и да предположи, че жената е французойка. Колко са двучленните смесени екипи за този род поръчки? — Впери поглед в нея в очакване на отговор. Но така и не го получи. — За начало, не са никак много. Но добави и факта, че той знае за френския произход на жената. Ще сведе търсенето си до шепа хора.
— Тогава да се откажем. Да си тръгнем и да задържим парите на германеца.
Гулд не можа да реагира веднага. Беше изумен от глупостта й.
— Ти да не си си изгубила ума?
— Тогава да върнем парите. Не ми пука… само ме остави на мира. Не виждаш ли, че в момента не съм в настроение да споря с теб?
— Ама и ти избра най-подходящото време да забременееш.
Тя го изгледа гневно.
— Повярвай ми, и ти имаш пръст в тази работа.
— Защо точно сега? Та ние спим заедно от години и досега не се беше случвало. — Много пъти беше искал да й зададе този въпрос, но се притесняваше от реакцията й.
— Ами случва се, когато не го очакваш — отвърна тя ядосано.
— Глупости. Ти си спряла да взимаш хапчетата, нали?
— Va-t’en. Je ne me sens pas bien.
— Говори на английски — скастри я той.