— Махай се. Не се чувствам добре.
Гулд ядосано стисна зъби. Поколеба се, борейки се с желанието си да повдигне въпроса. Но в крайна сметка реши, че трябва да излезе от стаята, преди да е казал нещо, за което после и двамата щяха да съжаляват. Демонстративно отиде до вратата и грабна едната от раниците. Метна я на рамо и излезе.
Спря на близката бензиностанция и напълни резервоара. Взе си кафе и поничка. Преди да продължи, Гулд провери координатите на миниатюрния предавател, който беше поставил в колата на Ана Райли. Екранът на портативното устройство беше с размери десет на десет сантиметра и не можеше да му даде детайлите като лаптопа на Клаудия, но също щеше да свърши работа. Проверката показа, че жената е тръгнала към града. Най-вероятно отиваше на работа. Той беше поставил три устройства в колата. Първото, под таблото, беше обикновен микрофон. Всичко, което тя казваше, се записваше на цифровия и сканиращ уред в багажника. Тази малка черна кутия също така сканираше най-често използваните от мобилни телефони честоти. Ефективният й обхват на действие беше до трийсет метра. Устройството съдържаше и малък цифров телефон, за да може собственикът да има достъп до него от далечна дистанция. Третият компонент беше самият Джи Пи Ес транспондер, който му даваше възможност да следи местонахождението на колата. Гулд включи слушалката към своя Палм Пайлът и набра номера за свръзка със сканиращото устройство в багажника на Райли. После въведе четирицифрения код и зачака с готов за писане писец. Изпълни още няколко команди и изчака данните да се прехвърлят от скенера към неговия портативен компютър. Според кода на файла записаният разговор беше дълъг шестнайсет минути и осемнайсет секунди. Веднага щом информацията се прехвърли, той изтри записа върху самия скенер и прекъсна връзката. Скенерът в багажника на Райли можеше да побере до пет часа цифрово компресиран телефонен разговор. Гулд отвори аудиофайла на своя Палм Пайлът и кликна с писеца върху иконата за възпроизвеждане. Първият разговор беше от предната вечер. Той го превъртя напред, като внимаваше да не пропусне някоя важна част. Осем минути и трийсет и седем секунди по-късно тя се беше обадила на приятелката си Лиз. Попита я как е кръщелникът й и подхвана разговор за бебетата. Гулд го превъртя. По-късно щеше да прослуша целия запис, но сега искаше да чуе само дали е говорила с Рап.
Той превключи на скорост и излезе на Анаполис Роуд. Нейната кола се качи на магистралата „Блу Стар Мемориъл“ и се насочи на юг. Планът му беше днес да се посвети изцяло на опознаването на района. Когато живееше в Щатите, той беше изкарал известно време в Анаполис и Балтимор. Беше се разхождал и два пъти из Чесапийк. Първия път още като ученик, а втория и сега помнеше, сякаш беше вчера. Приятел на баща му ги беше поканил на разходка с неговата яхта. Сестрите и майка му си останаха вкъщи. Гулд си спомняше случката добре, защото участваха в регата и много се вълнуваше. Времето беше идеално — топло и слънчево, но със силен вятър.
Той обаче не беше ходил никога в района, където живееше Рап — на юг край Анаполис. Искаше да се увери с очите си, че показаното на картата наистина съществува. В страна като тази това не беше проблем, но в някои адски места из Третия свят, където беше служил, много трудно можеше да се намери добра карта. Добра или лоша, картата си оставаше само лист хартия. Двуизмерно изображение на реалния терен. Човек можеше да направи справка за имената на улиците, но за да придобие реална представа за мястото, трябваше да го види с очите си. Картите, с изключение на най-добре изработените, не показваха тесните пътечки в гората, храстите и посоката на вятъра. А трябваше да се вземе предвид и смяната на сезоните. Мястото, което беше идеално за през лятото, можеше да се окаже безполезно през зимата. Всички тези неща трябваше да се обмислят и проверят много внимателно. Особено щом си имаше работа с човек като Мич Рап. В ситуация като тази от разузнаването имаше полза само ако жертвата не знаеше, че я наблюдават. Тактическото разузнаване в много отношения беше най-трудният аспект от работата на Гулд. Тренировките и планирането също бяха важни, но при тях контролът и внасянето на промени ставаха по-лесно. Разузнаването неминуемо означаваше да се изложи на риска да бъде забелязан.
Гулд продължи на юг още около пет минути и зави на изток. В този час повечето коли се движеха на запад и трафикът в неговата посока не беше много натоварен. В същото време продължи да прослушва записите, като си мислеше за последните събития. Как изведнъж ситуацията се беше обърнала на сто и осемдесет градуса. До тази сутрин всичко вървеше съвсем гладко. Нямаха проблеми с проникването в района, прехвърлиха необезпокоявано всичките си пари в банкови сметки, трудни за проследяване, проследиха Райли до дома й без инциденти. И тогава съдбата ги изправи лице в лице с Рап, а Клаудия за нещастие отвори устата си. Това бяха мислите на Гулд, когато нещо в разговора привлече вниманието му. Почти не следеше онова, което чуваше в слушалката, тъй като беше ядосан от Клаудия. Сигурен беше, че тя нарочно е забременяла. И докато оплакваше неочаквания обрат, късметът отново му се усмихна. Ана Райли беше говорила с приятелката си само преди час. Следващият разговор проведе с лекар, при когото насрочи час за преглед на Рап. Хирург-ортопед. После лекарят се беше обадил, за да чуе Рап. Искаше пациентът да му обясни накратко проблема си. С две думи, Рап почти не можеше да свива лявото си коляно. Лекарят го посъветва, ако може да отиде веднага да го прегледа. Щяха да му направят скенер и да видят дали се нуждае от операция.