Гулд отби отстрани на пътя и провери картата. Сети се, че сутринта Рап наистина накуцваше. „Операция? — каза си той. — Наистина ли ми се падна такъв късмет?“ Ако Рап легнеше под ножа, след това щеше да лежи обездвижен за известно време и задачата на Гулд значително се улесняваше. Отново излезе на пътя и изчака да мине камионът-цистерна, за да се включи след него. Умът му веднага заработи трескаво, търсейки възможности смъртта на Рап да изглежда като нещастен случай. Предвид колите, които те караха, щеше да е трудно да се инсценира автомобилна катастрофа. Достатъчно беше, че винаги си слагаха коланите. Щяха да оцелеят във всеки един сблъсък, организиран от Гулд.
На неколкостотин метра отпред един камион сви от пътя. Убиецът почти го отмина, без да му обръща внимание. Когато обаче спря пред знак „Стоп“, той погледна наляво и забеляза, че камионът е паркирал на автомобилната алея, водеща към частен дом. Шофьорът беше излязъл от кабината и развиваше маркуч към сребрист резервоар-цистерна до къщата. Гулд успя да прочете надписа на вратата на камиона. „Доставки на пропан — Чесапийк“. Отдолу беше изписан телефонен номер и адрес. Той ги запомни и продължи. Спомни си смътно нещо, което беше чул преди години, но което беше пряко свързано с видяното. Природният газ нямаше миризма. Опита се да си припомни как изглежда къщата на Рап, но не беше съвсем сигурен в детайлите. Все пак това беше една допълнителна възможност. Как иначе отопляваха домовете си в този откъснат от града район? Когато пак минеше покрай къщата на Рап, непременно щеше да провери. Милионът в повече нямаше да му дойде зле. И ако изпълнеше всичко прецизно, на ЦРУ изобщо нямаше да му хрумне да търси точно него. Естествено, щяха да заподозрат нещо гнило, но без категорични доказателства всичко щеше да се сведе само до догадки.
34.
Саудитската делегация пристигна с четири огромни авиолайнера „Боинг-747“. Самолетите бяха проектирани да превозват по над четиристотин пътници. Но тези самолети не бяха обикновени. Всеки от тях беше лично притежание на член от саудитската кралска фамилия. Благодарение на почти неизчерпаемия извор на петродолари и на склонността на саудитците постоянно да се състезават по разкош и богатство, всяка от машините беше обзаведена с възможно най-голям лукс. Мраморни душ-кабинки със златни кранове, огромни легла и джакузита — всичко това бяха стандартни екстри в самолетите. Както и фитнес салоните, сауните и залите за хазартни игри. Почти във всяко помещение имаше телевизор с плазмен екран и всичко останало, свързано с развлеченията.
Към всеки самолет бяха прикрепени готвач от световна величина, масажист, маникюрист и бръснар. Огромните боинги до голяма степен наподобяваха крилати яхти. Без да се броят екипажът и обслужващият персонал, на всеки от самолетите се возеха не повече от петдесет души.
Поддържането на подобно охолство не беше никак лесно. Два други великана „Джъмбо Джет“, натоварени с хора от охраната, протокола, дипломати и прислужници, бяха пристигнали по-рано през седмицата. Бяха резервирани цели петзвездни хотели, като в някои случаи последният етаж се запазваше само за един човек. Поръчваха се цигари в промишлени количества. Хотелите се зареждаха с най-скъпите коняци, най-изисканите марки тютюн и най-редките вина. Докарваха момичета-компаньонки от Чикаго, Маями, Ню Йорк и Лос Анджелис. Когато саудитците пристигаха в града, те даваха сериозен тласък на местната икономика, сравним само с мащабно спортно събитие. Но в това събитие не участваха десетки хиляди, а по-малко от хиляда.