Неговият полубрат отстъпи пред искането им, но за да запази авторитета си пред народа и да продължи да подклажда враждата между принцовете, възложи на Мухамад да оглави важното Министерство на ислямските работи. По отношение на правомощия и власт този пост бледнееше пред предишния, но що се отнасяше до влиянието, нямаше равен на него. Петролът беше кръвта на Саудитска Арабия, а ислямът — нейното сърце. Кралската фамилия не можеше да управлява без подкрепата на духовниците от Мека и Медина. А духовниците от своя страна все по-критично се отнасяха към краля и неговите топли отношения с американците.
Смъртта на Рап, този пълен неверник, щеше да му достави лично удовлетворение, но в стратегически план премахването на американеца щеше да докаже не само на духовниците, а и на членовете на фамилията, че Мухамад бен Рашид е велик защитник на исляма, а не мекушав глупак като краля. Разкритието за участието му в тази акция трябваше да стане много деликатно, и то след определен период от време. Принц Мухамад беше на петдесет и девет години и в добро здраве. Можеше да протака още пет години и бавно да подронва доверието и подкрепата в краля.
Когато настъпеше подходящият момент, мюсюлманските духовници щяха да застанат зад него. Те желаеха да видят Рап мъртъв повече и от него. И щяха да са благодарни, че член на двора на Саудитите най-накрая е вдигнал меч в защита на правата вяра. Засега обаче трябваше внимателно да премисли ходовете си и да се преструва, че харесва американците.
Принц Мухамад бен Рашид излезе от самолета и веднага го огря късното следобедно слънце. Неизкушеното око трудно би го различило от неговия полубрат краля, особено когато носеше слънчеви очила като в момента. И двамата бяха високи метър и осемдесет, с черни мустаци и кози брадички. Това понякога създаваше известно объркване, включително и сега. Група високопоставени личности и фотографи чакаха на червения килим. Принц Мухамад слезе с лека усмивка на лицето, докато един от членовете на протокола на краля смутено сочеше към последния от колоната самолети, който в момента спираше малко по-назад на пистата.
Сред посрещачите беше и генерал от военновъздушните сили. Той не искаше да обиди саудитския външен министър с отсъствието си от това мероприятие. Наслаждавайки се на спектакъла, принц Мухамад слезе по стъпалата и се здрависа с командира на базата. После се впусна в хвалби за изпълнението на военния оркестър, като през цялото време не изпускаше от око служителя по протокола. Човекът направо се разтрепери. Накрая командирът на базата поведе Мухамад по килима към чакащата лимузина.
35.
Кенеди стоеше в ъгъла на изложбената зала „Джон Куинси Адамс“, докато двама заместник-министри от Държавния департамент се опитваха да я убедят в необходимостта от нов подход към Северна Корея. Те знаеха, че ако директорът на ЦРУ подкрепи техния шеф, президентът със сигурност ще промени външнополитическия курс. Но на това не му беше писано да се случи. Тя учтиво ги слушаше, макар и да не беше съгласна с нито една тяхна дума. Севернокорейският водач беше психически нестабилен и нищо, което двамата дипломати предлагаха, не можеше да промени медицинската му диагноза. Едностранните преговори бяха само начин за протакане и за задоволяване на егото на севернокорейския премиер. Китай, Япония и Южна Корея също трябваше да присъстват на масата на преговорите. В края на краищата те граничеха със Северна Корея. Кенеди се изкушаваше да сподели с дипломатите, че тайно е съветвала президента по този въпрос. Крайно време беше на Китай да се постави ултиматум: или ще озапти Северна Корея, или Съединените щати ще помогнат на Япония в разработването на ядрена оръжейна програма. Тя беше убедена, че перспективата за ядрена Япония ще накара Китай и Северна Корея да коленичат. Но имаше и такива, които по понятни причини не бяха съгласни с нея. Китай можеше да се противопостави, като заплаши, че ще нападне Тайван. Тогава нещата много бързо щяха да излязат от контрол.
Но да говори с тези два „гълъба“ на подобна тема беше най-малкото глупаво. Тя ги остави да твърдят, че не било толкова лошо да се съгласят с Ким Чен Ир на едностранни преговори. В края на краищата винаги можеха да се върнат към шестстранните преговори, ако тези не дадяха резултат. Настоящият разговор напълно обясняваше колебанието й дали да присъства на приема на саудитския външен министър. Общуването с хора от другите министерства често включваше въвличането в дискусии с диаметрално противоположни мнения. Тя огледа залата за новия си шеф. Идеята Кенеди да дойде тук беше негова. Един вид демонстрация на неговите правомощия. Дори и самият държавен секретар да я беше поканил, пак щеше да подходи с резерви. Но Рос направо й беше заповядал да дойде, и то с доста убедителен тон. Каза й, сякаш й правеше длъжностна характеристика, че трябва да наблегне на укрепването на взаимоотношенията със съюзниците. Тя преглътна критиката и прехапа устна, но в същото време си спомни за предупреждението на Рап, че Рос е идиот.