Дали той не искаше да я накаже заради Рап? Тя с нищо не беше показала, че знае за конфронтацията им, но Рос вероятно предполагаше, че подчиненият й й е разказал за инцидента. Започналите напълно прилично работни взаимоотношения сега й се струваха не чак толкова позитивни. Дали впечатленията й бяха повлияни от Рап, или това беше суровата действителност, тя не можеше да прецени, но вече се съмняваше дали Рос е най-подходящият за този пост.
Мислеше да вземе и Рап на приема като наказание за поведението му, но той пак успя да се измъкне. Влезе в кабинета й накуцвайки и й каза, че ще оперират коляното му на другата сутрин. Тя го попита сериозна ли е травмата, на което той само сви рамене и промърмори нещо. Разбра от разговора само, че ще се върне на работа след два дена. Процедурата не й се стори много сложна, но го поразпита още. Оказа се, че тази операция не е окончателно, а само временно решение. Лекарят му казал, че до пет години ще трябва да му сменят цялата колянна става. Кенеди реагира доста спокойно на тази новина. Дори почувства известно облекчение, че той най-накрая ще се укроти. С малко повече късмет тя щеше да го накара да седне зад бюрото и да го задържи при себе си.
Рос влезе в залата, сякаш беше самия президент. Отзад плътно го следваха неизменният Джонатан Гордън, две негови сътруднички, които Кенеди познаваше само бегло, и четирима огромни агенти от Сикрет Сървис. Тя погледна в другия край на залата, към държавния секретар Бърг. С него нямаше нито един член на охраната му. В края на краищата това беше една от най-сигурните сгради във Вашингтон. Нямаше друга причина освен перченето да се движи ограден от телохранителите си. Застанала в ъгъла, Кенеди продължи да слуша двамата дипломати от Държавния департамент. Не бързаше да говори с Рос и го изчака той да дойде при нея. Директорът на Националното разузнаване се здрависваше с присъстващите и потупваше някои от тях по гърба. Кенеди се развесели, когато прочете по устните на един от сенаторите въпроса, зададен на Рос: „Какво правиш тук?“
Много уместен въпрос, каза си. Погледна си часовника. Беше й наредил да дойде навреме, а самият той пристигна с трийсетминутно закъснение.
Рос си проправи път до държавния секретар Бърг и я целуна по бузата. След няколко минути забеляза Кенеди и й махна.
Тя се извини пред двамата си събеседници и тръгна към него.
— Госпожо Бърг — Кенеди протегна ръка, — как сте?
— Благодаря, добре, Айрини, а ти?
— Не се оплаквам, благодаря.
Кенеди и държавният секретар често защитаваха противоположни мнения по фундаментални въпроси, но поддържаха добри делови взаимоотношения.
— Не очаквах да те видя тук — каза Рос, правейки се на много забавен.
— Помислих си, че ако не дойда, ще разваля цялото парти — не му остана длъжна Кенеди и се усмихна резервирано.
— Радвам се, че дойде — бързо се намеси държавният секретар. Тя многозначително стисна ръката на Кенеди и одобрително й кимна.
Айрини много добре разбра какво имаше предвид Бърг. Саудитците имаха навика да карат жените да се чувстват неудобно. За арабите от по-старата генерация мястото на жената беше вкъщи, при децата. Неприлично беше да поглеждаш жена в очите или да се обръщаш директно към нея. Това водеше до някои неловки ситуации, когато натоварени с голяма власт жени като Бърг и Кенеди попаднеха на едно място с мъжка саудитска делегация. Но Кенеди виждаше, че нещата значително са се подобрили. Следващото поколение саудитци — образованите в европейски и американски университети — бяха много по-толерантни към жените, поне когато се срещаха с членове на чуждестранни правителства. Но в родината им разделението между половете все още беше закон.
До Бърг се приближи неин сътрудник и я информира, че е пристигнал саудитският министър на външните работи. Тя се извини и изостави Рос и Кенеди, за да посрещне официално госта. Рос хвана Айрини за лакътя и й посочи другия край на залата. Двамата си пробиха път през тълпата, неотлъчно придружавани от бодигардовете на Рос. На нея тази демонстрация на сила й се струваше доста смешна и си отдъхна, когато най-накрая Рос даде на шефа на екипа заповед „свободно“.