— Благодаря, че ми вдъхваш оптимизъм.
Тя го прегърна през врата.
— Скъпи, всичко ще мине нормално. Лекарят каза, че процедурата е доста проста. Час или най-много два за операцията и още два часа за възстановяване. Най-късно до един часа ще сме се върнали у дома.
Притеснението й за него нарастваше. Повечето хора, подлагащи се на операция, се бояха от болката и тежкото възстановяване след това. За Мич болката не беше проблем. Едва ли щеше да вземе болкоуспокояващо по-силно от тиленол. Истинският проблем беше бездействието. Мич беше вълк-единак и беше свикнал да върши всичко сам и по свой начин. Само мисълта да се остави в ръцете на други го изнервяше.
— Умирам от глад — промърмори той.
Съпругът й обичаше да си хапва. Тя прокара пръсти през косата му.
— На връщане ще се отбием някъде и ще напазаруваме.
Вратата се отвори и в стаята влезе дребна медицинска сестра в сини хирургически дрехи.
— Вие ли сте господин Мичъл Рап?
— Аз съм.
— За тази сутрин ви е насрочена вазектомия.
Рап се вторачи в жената. Но преди да отговори, тя добави:
— Шегувам се. Казвам се Деб и ще ви подготвя за операцията.
Ана се засмя.
— Вие сигурно сте госпожа Рап. — Сестрата протегна ръка.
— Приятно ми е, Ана.
— Къде намерихте този жребец. Само погледнете раменете му. — Сестрата отстъпи назад и огледа Рап, сякаш наистина беше кон за продан.
— Не беше лесно. Трябваше да мина през доста мъже.
— Бас ловя.
Рап се засмя.
— Добре. — Сестрата отново насочи вниманието си към пациента: — Дясното коляно беше, нали?
— Не. — Той я погледна разтревожен. — Лявото.
— Знам, знам. — Тя пренебрежително махна с ръка. — Шегувам се. Опитвам се да ви помогна да се отпуснете. Изглеждате ми много напрегнат. Ето, седнете на масата. — Сестрата извади голям черен маркер и написа „Не“ на дясното му коляно и „Да“ на лявото. — Доктор Стоун е най-добрият. Миналата година оперира коляното на вицепрезидента.
— Познавам вицепрезидента и не съм впечатлен.
— Нито аз — прошепна тя и извъртя очи нагоре. — Ако ме питате, голям задник е. Както и да е… Доктор Стоун лекува всичките хокейни играчи от голямата лига. Едри и силни мъжаги като вас. — Тя го хвана за раменете. — Всъщност като се замисля… и двамата ми се струвате познати. Да не сте важни клечки?
— Аз не съм, но тя е — отвърна Рап.
Сестрата огледа Ана.
— Кореспондент съм на Ен Би Си от Белия дом. Ана Райли.
— Вярно. Съпругът ми ви обожава.
— Всички казват така — сухо констатира Рап.
— Не му обръщайте внимание. Малко е кисел тази сутрин.
— Страхува ли се? — попита сестрата, без да поглежда към него.
— Мисля, че да.
— Гладен съм — обади се Рап.
— Ами тогава да не губим време. Ана, сега ще го заведа в предоперационната, откъдето ще го вземат за операцията. Можете да изчакате във фоайето. Когато свършим, ще дойда и ще ви заведа в реанимацията.
Двамата станаха едновременно. Ана го целуна по устните.
— Обичам те, скъпи. Късмет.
— Аз също те обичам. — Той се обърна и закуца към вратата.
Жена му го последва до коридора и го съпроводи с поглед. Преди да се скрие от погледа й, тя зърна лъсналите му задни части и не се въздържа:
— Имаш хубаво дупе.
Рап поклати глава и се приведе. Ана потисна смеха си и съжали, че не е взела камерата със себе си.
37.
Гулд беше взел пикапа от една борса за коли втора употреба в покрайнините на Анаполис. От онези места, в които предпочитаха да се разплащат в брой. Пикапът беше черен със сива тапицерия. Първоначалната цена беше четири хиляди деветстотин деветдесет и девет долара и деветдесет и девет цента. Както и очакваше, колата беше на доста километри, кърпена тук-там, но иначе беше в добро състояние. Убеди продавача да му я продаде за четири хиляди и петстотин и му плати със стотачки. Единственият проблем възникна, когато онзи го накара да му покаже документ за застраховката.
— Закон на щата Мериленд — оправда се.
Това беше единственото, което Гулд не беше предвидил. За щастие продавачът не искаше да изпусне сделката и написа във формуляра „В процес на изготвяне“, като помоли на Гулд да му прати данните по факса.
След като потегли с пикапа, на няколко километра по пътя откри голям автосервиз. Даде още хиляда и двеста долара за нови гуми, ремъци, филтри, смяна на маслото и нов акумулатор. Продавачът му беше казал, че всичко е наред, но Гулд не се лъжеше лесно. При положение, че беше заложен успехът на грандиозния му план, не биваше да оставя нищо на случайността. Следващата спирка беше магазин за домашни стоки. Оттам купи сгъваема стълба, верига и катинар, комплект инструменти, удължител, два маркуча за високо налягане, пет различни вида залепваща лента, руло прозрачен найлон, работен нож, шест двайсетлитрови туби, две сто и шейсет литрови бутилки за пропан и други полезни неща. Последното място, в което се отби днес, беше магазин за електротехника и електроника, откъдето се сдоби с дистанционен контакт. После се върна в хотела, заключи всички придобивки и прикрепи стълбата с веригата отзад в пикапа.