Преследвачът не си даваше труда да пази тишина. Той сякаш искаше Фрик да го чува, толкова беше уверен, че момчето не може да му избяга.
Молох. Трябва да беше Молох, който търсеше дете, което да му бъде принесено в жертва. Дете, което да убие, а може би и да изяде.
Той е един Молох, между чиито зъби още стърчат парченца от натрошени бебешки кости.
Фрик едва се сдържа да не се развика за помощ, сигурен, че няма да го чуе никой друг, освен тази кръстоска между мъж, бог, звяр, която го следваше по петите. Стените на тавана бяха дебели, а подът — още по-дебел, и нямаше никой наблизо, който би могъл да му помогне. Той би могъл да потърси прозорец и да рискува да пропълзи по перваза ма сградата или пък да падне от третия етаж. Таванът обаче нямаше прозорци.
Един фалшив каменен саркофаг, украсен с издялани йероглифи и образа на мъртъв фараон, стоеше изправен на една страна, освободен от злата мумия, която някога се бе сражавала с най-голямата кинозвезда в света.
Куфарче, в което един безмилостен и хитър убиец (в изпълнение на Ричард Гиър) бе натъпкал трупа на разкошна блондинка (всъщност живото тяло на гореспоменатата Касандра Лимоне), сега беше празно.
Фрик не изпита желание да се скрие в тези бутафорни предмети, нито в черния лакиран ковчег, нито в кутията, от която асистентката на магьосник можеше да изчезне с помощта на огледала, наредени под ъгъл. Дори да не бяха ковчези, повечето неща приличаха на такива и той бе убеден, че ако се вмъкне в някое от тях, то това би означавало сигурна смърт.
По-умно щеше да бъде да продължава да се движи бързо и тихо като мишка, да се снишава се и да внимава винаги да бъде на няколко завоя пред мъжа от огледалото. След време можеше да му се удаде да се добере до стълбището, да слезе от тавана и да избяга на долните етажи, където можеше да намери помощ.
Изведнъж той осъзна, че вече не чува стъпките на преследвача си.
По-неподвижен от картонените фигури на баща си, по-бездиханен от мумия, лежаща под египетските пясъци с изсъхнали дробове, Фрик изведнъж прозря, че тази новонастъпила тишина не беше за добро.
Над главата му се плъзна сянка, носейки се по въздуха като по вода.
Дъхът на Фрик секна и той вдигна очи нагоре.
Подпорните греди на покрива бяха само на метър и половина над главата му. Над афишите, от греда на греда прелиташе фигура, която нямаше крила, но се движеше по-грациозно и от птица, подскачаше плавно, като космонавт в безтегловно пространство, неподвластен на земното притегляне.
Това не беше призрак с мантия, а мъж, облечен с костюм, същият, който беше излязъл от огледалото и сега изпълняваше невъзможни балетни номера във въздуха.
Той се приземи на една хоризонтална греда, извъртя се към Фрик и се стрелна надолу без никаква тежестта, лек като перце и ухилен точно както Фрик си бе представял, че злият Молох, наточил зъбите си за поредното дете, би се ухилил.
Фрик се обърна и побягна.
Въпреки че Молох се бе спуснал съвсем бавно, вече беше тук. Той сграбчи Фрик отзад, стисна като с клещи гърдите му с една ръка и покри лицето му с длан.
Фрик се опита с всички сили да се отскубне, но бе повдигнат над земята подобно на мишка, уловена в ноктите на ястреб.
За момент той си помисли, че Молох ще го качи върху някоя от подпорните греди, за да го заръфа стръвно.
Те останаха долу, но Молох го повлече нанякъде. Крачеше уверено, сякаш знаеше къде води всеки завой на лабиринта.
Фрик се съпротивляваше, риташе ли, риташе, но имаше чувството, че насреща му не стои нещо материално, а сякаш вода се носи по ленивото течение на кошмарен сън.
Дланта върху лицето му натискаше брадичката му нагоре и държеше зъбите му стиснати, принуждавайки го да преглъща писъците си, а и носът му беше запушен.
Той бе обзет от паниката, позната му от най-тежките астматични пристъпи, завладя го ужасът от задушаване. Не можеше да отвори уста, за да ухапе нападателя, не можеше да го ритне както трябва. Не можеше да диша.
Ала един много по-зловещ страх заби ноктите си и започна да разкъсва мозъка му, докато преминаваха покрай саркофага на мумията, покрай картонения полицай с лицето на Татко призрак — вледеняващата мисъл, че Молох може да го занесе през огледалото в един свят на вечен мрак, където децата ги угояваха като животни, за да доставят удоволствие на боговете канибали, където не съществуваше дори купената грижовност на госпожа Макбий, нито каквато и да било надежда, дори надеждата, че ще пораснеш.