Глава 41
Итън погледна първо часовника на ръката си и след това сигналната светлина на линия 24, за да засече времетраенето на обаждането.
Той не вярваше, че някой мъртвец е набрал номера на Палацо Роспо, след като е пуснал въображаеми монети в обществен телефон на оня свят. Със сигурност това щеше да се окаже или грешка, или някой агресивен търговец, чиято пробивност щеше да го накара да избърбори агитацията си дори на телефонния секретар, който записваше тези обаждания.
Когато Мин дю Лак, духовният наставник на Лицето, беше обяснил нуждата от линия 24, проницателността на Итън го бе накарала да осъзнае, че Мин не би изтърпял дори намек за несъгласие и би се отнесъл враждебно към всякакви думи на съмнение. Той бе успял да запази сериозен вид и тържествен тон.
Само госпожа Макбий от домашния персонал и само Мин дю Лак от сътрудниците на Манхайм се ползваха с достатъчно влияние да накарат великия господар да уволни Итън. Той знаеше много добре пред кого как да се държи.
Телефонни обаждания от мъртвите.
На всекиго се е случвало да отговори на телефонно позвъняване и да последва тишина, след което да повтори Ало, допускайки че нещо е разсеяло събеседника от другата страна или че има проблеми с връзката. Когато след третото Ало мълчанието продължава, ние затваряме телефона с убеждението, че обаждането е било или грешка, или номер, или резултат от преплитане на линиите.
Някои хора, сред които беше и Лицето, вярват, че част от тези обаждания идват от починали приятели или близки, които се опитват да се свържат с нас от отвъдния свят. Поради някаква причина според тази теория мъртвите могат да накарат телефона ти да позвъни, но не могат толкова лесно да прехвърлят гласовете си през бездната между живота и смъртта; затова и не се чува друго освен мълчание или особено пращене, или в редки случаи прошепнати части от думи, сякаш идващи от голямо разстояние.
При проучването на този въпрос, след като Мин бе обяснил предназначението на линия 24, Итън беше разбрал, че изследователите на паранормални явления бяха направили записи на телефонни линии, оставени умишлено отворени, изхождайки от предположението, че щом мъртвите могат да позвънят по телефона, те вероятно биха се възползвали от отворена линия, която е оставена специално с цел да долови техните съобщения.
После изследователите бяха усилили и подобрили едва доловимите звуци на записите. И бяха открили гласове, които често говореха на английски, но понякога и на френски, испански, гръцки и други езици.
Повечето от тези шептящи същества произвеждаха само части от изречения или несвързани думи, които нямаха смисъл и не даваха достатъчно данни за анализ.
Други, по-пълни „съобщения“ можеха понякога да се изтълкуват като предсказания или зловещи предупреждения. Те обаче биваха неизменно кратки и често загадъчни.
Разумът подсказваше, че записите бяха хванали части от разговори между живи хора, използващи други линии в телефонната система.
Много често тези смислени кратки откъси се отнасяха за неща, които бяха прекалено незначителни, за да накарат мъртвите да се опитат да се свържат с живите: въпроси за времето, за последните бележки на децата в училище, изказвания от типа на „… винаги съм обичала орехов сладкиш, и особено твоя…“ и „… по-добре си събирай стотинките за черни дни…“, и „… кухнята в кафенето, където обичаш да ходиш, е истинска кочина…“
И все пак…
И все пак някои от гласовете звучаха толкова призрачно, толкова безумно отчаяно или преливаха от обич или тревога, че не можеше да бъдат забравени, нито пък да бъдат обяснени лесно, особено когато бяха произнесени с тона на неотложна нужда: „… газ от печката, газ, не си лягай довечера, газ…“ и „… така и не ти казах колко много те обичам, толкова много, моля те, потърси ме, когато дойдеш тук, не ме забравяй…“, и „… един мъж в син камион, не го пускай наблизо до Лорето, не го пускай наблизо до детето…“.
Тези странни обаждания, записани от изследователите на паранормални явления, бяха накарали Чанинг Манхайм да задели линия 24 специално за нуждите на разговорливите мъртви.
Всеки ден, където и да се намираха по света, Манхайм и Мин дю Лак използваха част от времето си за медитация, за да разпространяват мислено кода и седемцифрения номер за линия 24, хвърляйки тази кукичка с нанизана стръв в морето на безсмъртието с надеждата да хванат някой дух.