До този момент, в продължение на три години, те бяха записали само обаждания, направени по грешка, търговски реклами и серия от обаждания на един шегаджия преди постъпването на работа от Итън, който се бе оказал пазач от охраната на имението. Той бе освободен от служба с щедро обезщетение за преждевременно прекратяване на договора и според сведенията на госпожа Макбий — с едно конско от страна на Мин дю Лак да се погрижи за душата си.
Сигналната светлина угасна. Разговорът беше траял минута и дванайсет секунди.
Понякога Итън се чудеше как Чанинг Манхайм, който се радваше на изумителна кариера като актьор и бе доказал, че е блестящ инвеститор, е също работодател на Мин дю Лак, както и на специалист по фън-шуй, на инструктор по ясновидство, още и на изследовател, който се занимава по четирийсет часа в седмицата с проследяване на преражданията на предците назад във вековете.
От друга страна, невероятните събития от днешния ден разколебаваха обичайния му скептицизъм.
Той отново насочи вниманието си към монитора, към системата за телефонни обаждания. Лицето му се смръщи озадачено, докато съзнанието му търсеше причина, поради която Фрик би измислил историята с пъхтящия мръсник.
Ако някой действително бе се обаждал с похотливи цели на момчето, много вероятно беше това да е свързано със заплахите срещу Манхайм, които бяха пристигнали в черните кутии. В противен случай трябваше да се приеме възможността за едновременно възникване на два източника на заплахи. Итън не вярваше в съвпаденията.
Дишащият тежко мръсник би могъл да бъде реалната личност, породила образа на „професора“ в недописания сценарий на Рейнърд, човека зад конспирацията по изпращането на черните кутии с подаръци и убийството на Манхайм. Ако това беше факт, значи той се беше сдобил по някакъв начин поне с един от домашните телефонни номера, които не бяха записани в указателя, а това беше много тревожещо.
И все пак в телефонната система досега нямаше нито един пропуск. И макар да допускат грешки, машините не лъжат.
Последното обаждане отвън на линия 24 беше последното вписано събитие за деня. Както и би трябвало да бъде.
Според Итън разговорът беше продължил минута и дванайсет секунди. В архива беше записано минута и четиринайсет секунди. Без съмнение двете секунди разлика бяха негова грешка.
Според записа номерът, от който бе дошло обаждането, бе блокиран от източника. Това би било странно, ако обаждането бе дело на търговец по телефона — законът забраняваше тези хора да крият номерата си, но не и в случай че обаждането бе направено по грешка.
Нито пък беше необичайно за грешно обаждане да продължи минута или по-дълго. Записът на телефонния секретар, който обслужваше линия 24, не беше засукано обръщение към обитателите на света на духовете, а просто „Моля, оставете съобщение“. Някои от търсещите не разбираха, че са попаднали на грешен номер, и изпълняваха поканата.
Както и да е, въпросът не беше в това кой се е обадил на линия 24. Въпросът беше дали машината, на която обикновено можеше да се разчита, е сгрешила или излъгала, като не е записала обажданията, които според момчето бяха направени.
Единственото логическо заключение, до което Итън можа да достигне, е, че вината не беше в машината. На сутринта той щеше да си поговори с Фрик.
На бюрото до компютъра лежаха трите сребърни звънчета от линейката. Те задържаха погледа му задълго.
До звънчетата лежеше голям пощенски плик, оставен за него от госпожа Макбий. Тя бе изписала името му с неподражаем калиграфски почерк.
Като всичко останало, свързано с госпожа Макбий, красивият й почерк накара Итън да се усмихне. Тя беше спец по най-правилното и прецизно изпълнение на всяка задача и прилагаше високите си стандарти и към собствените си дейности.
Той отвори плика и получи потвърждение на вече известната му истина — Фреди Ниландър, майката на Фрик, беше щура като ревящо магаре.
Глава 42
Фантастично жълт от главата до петите, Корки Лапута прие яркорозовия найлонов плик от господин Чунг.
Той съзнаваше, че предизвиква усмивки в останалите клиенти, и предполагаше, че с крещящо жълто-розовия си вид той е най-жизнерадостният анархист в света.
Пликът беше натъпкан с кутии китайска храна за вкъщи и господин Чунг преливаше от благопожелания. Той обсипа Корки с благодарности за постоянната му подкрепа и му пожела всичко най-хубаво, което съдбата може да предложи.