Колкото и да не му се искаше, бе сменил и килима. Ако детективите от отдела за убийства бяха дошли отново по някаква причина в месеците след убийството, гледката на окървавения килим най-малкото би ги озадачила.
Корки отиде в кухнята и стопли китайската храна в микровълновата печка. Му гу гай пан. Свинско му шу. Говеждо с червени чушки. И, естествено, ориз и кисело зеле.
Не би могъл да изяде всичко това сам. Ала откакто бе започнал методично да мори с глад смрадливеца в спалнята за гости, Корки бе започнал да купува огромни количества готова храна за вкъщи.
Очевидно гледката на линеещия човек не само го забавляваше, но подсъзнателно го и тревожеше. Тя предизвикваше в него неистов страх от недояждане.
И така, за да запази душевното си здраве, той бе продължил да купува готова храна за вкъщи в излишък и да се наслаждава на удоволствието да изхвърля остатъците в шахтата за боклука.
Тази вечер, както се случваше много често през последните месеци, Корки изяде вечерята си на масата в трапезарията, върху която беше струпан пълният комплект от архитектурните планове на Палацо Роспо. Чертежите бяха разпечатани от дискетите на архитектурната фирма, която бе ръководила строителните работи на стойност шест милиона долара по обновяването на имението скоро след като Манхайм го бе купил.
В допълнение към новата електрическа инсталация, канализация, отопление, климатична инсталация и аудио-визуална система огромната сграда бе компютъризирана и снабдена с най-модерната система за охрана, която да може постоянно и лесно да се осъвременява. Според един от източниците на Корки системата действително бе осъвременена поне веднъж през последните две години.
Подобно на живо същество, изпаднало в лошо настроение, нощта се надигна от прогизналата си летаргия и изля раздразнението си във вятър, който засъска към прозорците и задраска по стените на къщата, сякаш с ръце, направени от клоните на дърветата, изтръска гигантската си черна мантия и заплиска плътни потоци от дъжд по стъклата.
В топлия си хол, увит в кашмирения си халат, седнал пред изобилие от китайска храна и размишляващ за полезни и вълнуващи дела, Корки Лапута рядко беше чувствал толкова уют или щастие в живота си.
Глава 43
Писмото на госпожа Макбий беше подробно и делово както винаги, но същевременно в него тонът беше приятелски и беше написано с калиграфски почерк, което го превръщаше едва ли не в произведение на изкуството и му придаваше чара на исторически документ. Седнал на бюрото в кабинета си, Итън чуваше в съзнанието си напевния глас с едва доловимите твърди шотландски нотки на икономката.
След началните любезности, в които тя изразяваше надежда, че денят на Итън е бил продуктивен и че очакването на Коледа е приповдигнало духа му също както и на нея, госпожа Макбий му напомняше, че двамата с господин Макбий ще заминат за Санта Барбара рано сутринта. Те щяха да остана там два дни на гости на сина си и семейството му и щяха да се приберат в 9 часа сутринта на двайсет и четвърти.
Тя му напомняше и че Санта Барбара се намира само на един час път на север и че е готова да отговоря на телефона, ако има нужда от съвета й. Беше написала номера на мобилния си телефон, който Итън вече знаеше, и телефона на сина си. Бе добавила и адреса на сина си, както и информацията, че съвсем наблизо до дома му, през две преки, се намира чудесен голям парк.
В парка има много величествени стари калифорнийски дъбове — пишеше тя, — също и две обширни поляни. И на двете има място за кацане на хеликоптер, в случай че в имението възникне някаква непредвидена домашна ситуация от такъв сериозен характер, че да наложи връщането ми в стила на военен хирург.
Итън не бе очаквал, че някой би могъл да го накара да се разсмее с глас в края на този мъчителен ден. Със свежото си чувство за хумор госпожа Макбий го бе постигнала.
Тя му напомняше, че в нейно и на съпруга й отсъствие Итън поема родителските грижи за Фрик с всички произтичащи от това права и отговорности.
През деня, ако Итън трябваше да излезе, господин Сатър, главният готвач, щеше да поеме командването. Чистачките и домашните помощници щяха да вършат всичко необходимо за момчето.
След пет часа дневната смяна от домашни помощници щеше да си отиде. След вечеря господин Сатър също щеше да си тръгне.
Тъй като останалите членове на персонала, които живееха в имението, вече бяха излезли в отпуск за Коледа, госпожа Макбий съветваше Итън да се прибере, преди господин Сатър да си тръгне. Иначе Фрик щеше да остане сам в къщата, като най-близо намиращите се възрастни щяха да бъдат двамата пазачи в стаята за охраната в задния двор.