По-нататък в писмото си икономката се занимаваше с най-важния въпрос за коледната сутрин. По-рано през деня, след разговора си с момчето в библиотеката, преди да тръгне към Западен Холивуд, за да разследва Ролф Рейнърд, Итън бе повдигнал въпроса пред госпожа Макбий за коледните подаръци на Фрик.
Всяко дете би посрещнало с възторг възможността да направи колкото си иска дълъг списък от нещата, които желае, и да намери под коледното дърво всичко каквото е поръчал без изключение. На Итън обаче му се струваше, че това разваля вълнението от очакването на изненадата и дори магията на Коледа. Тъй като това щеше да бъде първата му Коледа в Палацо Роспо, Итън беше отишъл при госпожа Макбий в офиса й до кухнята, за да я попита дали би могъл той лично да остави подарък за Фрик под елхата.
— Господ да ви благослови, господин Труман — отвърна тя, — но това не е добра идея. Може да е по-добра от това да се застреляш в крака, за да видиш какъв ще е ефектът от куршума, но не особено.
— Защо? — учуди се той.
— Всеки член от персонала получава щедра премия за Коледа, както и нещо дребно, но лично от „Нейман Маркус“ или „Картие“…
— Да, така пише във вашите Стандарти и практики — рече Итън.
— На персонала не е разрешено да си разменя подаръци, защото сме толкова много, че пазаруването би отнело прекалено много време и средства…
— Това също го пише във вашите Стандарти и практики.
— Много съм поласкана, че сте ги запомнили толкова добре. Тогава сигурно ще си спомните и че на персонала не е разрешено да дава подаръци на членовете на семейството главно защото семейството има щастието да притежава всичко, което би могло да поиска, но също и защото господин Манхайм гледа на труда, който полагаме, и на дискретното ни отношение към личния му живот, когато разговаряме със странични хора, като на подаръци, за които той изпитва благодарност ежедневно.
— Но това, че момчето прави списък и знае, че всичко, което е в списъка, ще бъде под елхата в коледната сутрин — това изглежда прекалено подредено и предвидимо.
— Кариерата на една голяма звезда е често неотделима от личния й живот, господин Труман. А в такава широкомащабна и сложна сфера, като тази на господин Манхайм, единствената алтернатива на реда е хаосът.
— Навярно е така. Но е много студено. И тъжно.
Госпожа Макбий сниши глас и заговори с чувство:
— Вярно, тъжно е — призна тя. — Момчето е голяма душичка. Но не можем да направим повече за него, освен да бъдем особено внимателни и да го съветваме и поощряваме, когато помоли за това или когато е ясно, че се нуждае от това, но си мълчи. Един неочакван подарък за Коледа би зарадвал Фрик, но баща му няма да е доволен.
— Правилно ли разбирам, че няма да е доволен по друга причина, която не е включена в споменатите в Стандарти и практики?
Госпожа Макбий замълча задълго, сякаш мислено преглеждаше някакъв много по-дълъг вариант на Стандарти и практики от този, който тя раздаваше в папка на всички служители.
Най-сетне тя проговори:
— Господин Манхайм не е лош човек, нито пък е коравосърдечен, просто е прекалено погълнат от живота си… и може би държи повече отколкото трябва на блясъка му. До известна степен той съзнава от какво е лишил Фрик и със сигурност не би искал отношенията им да са такива, но не знае как би могъл да ги оправи, без да престане да се занимава с всичко, което е необходимо, за да поддържа звездния си имидж. И затова той просто избягва да мисли за проблема. Ако вие сложите подарък за Фрик под елхата, вината на господин Манхайм ще изплува на повърхността и той ще се почувства засегнат от смисъла на вашия жест. И макар че обикновено се отнася много справедливо към служителите си, не бих могла да предскажа какво би направил.
— Понякога, когато си мисля за това самотно дете, ми се приисква да поразтърся баща му, ако ще това и да…
Госпожа Макбий вдигна предупредително ръка.
— Дори и помежду си ние нямаме правото да злословим за хората, които ни дават хляба, господин Труман. Това би било проява на неблагодарност и непочтеност. Това, което казах, беше приятелски съвет, защото ви смятам за ценен кадър и прекрасен пример за нашия Фрик. Той се учи от вас много повече, отколкото вие навярно съзнавате.