В писмото си госпожа Макбий отново се връщаше към въпроса за подаръците. Тя явно го бе обмисляла през деня и бе решила да промени съвета си:
Що се отнася до деликатния въпрос за неочакван подарък, бих желала да внеса известна промяна в предишното си мнение. Нещо малко и много специално, по-скоро магическо, отколкото скъпо, оставено не под елхата, но на друго място, при това анонимно, би развълнувало получателя така, както ние си спомняме, че сме се вълнували като малки в коледната сутрин. Предполагам, че момчето интуитивно ще разбере, че е по-добре да бъде дискретно и няма да сподели с никого новината за подаръка, ако ще да е само заради удоволствието от тайната. Но подаръкът наистина трябва да бъде много специален и трябва да се действа предпазливо. Моля, като приключите с четенето, да нарежете на парченца и да изядете писмото ми.
Итън се разсмя още веднъж.
В този момент сигналната светлина на телефона замига: линия 24. На третото позвъняване телефонният секретар се включи и светлината спя да мига.
Той не можеше да влезе в компютъра и да коригира програмата така, че да получава разговорите от линия 24 в апартамента си. Имаше право да променя само първите двайсет и три линии. Освен Манхайм, само Мин дю Лак имаше достъп до свещената линия 24. Ако помолеше това положение да се промени, това би докарало Мин до върховния гняв, изпитван някога от гуру, който се равняваше на беса на гърмяща змия, тормозена с остра пръчка, само че без съскането.
А дори да имаше достъп до линия 24, Итън не би могъл да чуе нищо след включването на телефонния секретар, защото записващото устройство установяваше затворена връзка, която предотвратяваше подслушването.
Никога преди той не бе изпитвал и частица от интереса към линия 24, който изпитваше тази вечер, и тази заинтересованост го тревожеше. Ако искаше да разгадае случилото му се през този паметен ден, той трябваше да пренебрегне суеверието и да мисли логично.
Въпреки това, когато престана да се взира в светлинния сигнал на линия 24, той се загледа в трите сребърни звънчета на бюрото си. И хич не му беше лесно да откъсне очи от тях.
В края на писмото си госпожа Макбий се спираше на списанието, чийто последен брой бе приложила в плика — Панаир на суетата.
Това списание — обясняваше тя — пристигна заедно с други в събота и както обикновено бе сложено на съответната маса в библиотеката. Тази сутрин, малко след като младият господар си тръгна от библиотеката, аз намерих списанието отворено на страницата, която съм отбелязала. Това до голяма степен е причината да променя съвета си, който ви дадох относно въпроса за коледните подаръци.
Между втората и третата страница на статия за майката на Фрик, Фредерика Ниландър, госпожа Макбий беше сложила жълта бележка и бе отбелязала с химикалка един пасаж в текста.
Итън зачете статията от заглавието. В началото на втората страница беше споменат Елфрик. Фреди беше заявила, че двамата със сина й са „като дупе и гащи“ и че където и по света да я закараше славната й работа, те „поддържаха връзка чрез дълги разговори подобно на училищни приятелки, които си споделят мечтите и повече тайни от двама шпиони, съюзили се срещу света“.
Всъщност тяхната телефонна връзка беше толкова тайна, че дори Фрик не знаеше за нея.
Фреди описваше Фрик като „жизнерадостно, самоуверено момче, голям атлет като баща си, много добър с конете, чудесен ездач“.
С конете?
Итън би се обзаложил на годишната си заплата, че ако Фрик някога се бе занимавал с коне, то те са били от вида, който не произвежда тор, и тичат само под музиката на латерни.
С изфабрикуваното на този фалшив Фрик Фреди сякаш даваше да се разбере, че истинските качества на сина й или не й харесват, или дори я карат да се срамува.
Фрик бе достатъчно умен и чувствителен, за да направи точно този извод.
При мисълта, че момчето е прочело тези обидни глупости, Итън хвърли списанието не в кошчето за боклук до бюрото си, а сърдито го запрати към камината с намерението да го изгори по-късно.
Фреди навярно би се оправдала, че в интервю за Панаир на суетата тя трябва да избира всяка дума така, че да подобрява имиджа й. Колко супер би могъл да бъде един супермодел, ако от него се беше пръкнало нещо по-различно от свръхестествен суперсин?