За известно време Фрик бе убеден, че ще е по-безопасно за него да се движи, отколкото да остане където и да е, че ако спре, около него веднага ще започнат да се трупат невидими сили. Освен това, когато стоеше прав и се движеше, той винаги можеше да се затича и да избяга по-лесно.
Баща му смяташе, че когато едно дете навърши шест години, не бива да му се налага час за лягане, а трябва да се остави да разбере какво диктува личният му биологичен часовник. Поради това вече от години Фрик си лягаше, когато пожелаеше — понякога в девет часа, понякога след полунощ.
Не след дълго ходенето без почивка и светването на лампите по пътя му го накараха да почувства умора. Той бе смятал, че възможността всеки момент Молох, богът, ядящ деца, да излезе от някое огледало ще го държи буден до края на живота му или поне докато навърши осемнайсет години, когато нямаше вече да се брои за дете. Страхът обаче се оказа не по-малко изтощителен от тежкия труд.
Опасявайки се, че ако се стовари на някое канапе или кресло и заспи на него, ще бъде по-уязвим, той се запита дали да не се върне в западното крило на партера и да се свие на кълбо пред апартамента на господин Труман. Ако обаче господин Труман или госпожа и господин Макбий го видеха, че спи там, щяха да го помислят за страхлив сополанко, позор за името Манхайм.
Той реши, че библиотеката е най-сигурното убежище. Винаги се чувстваше добре сред книгите. И макар че библиотеката се намираше на втория етаж, който беше също толкова безлюден като третия, в нея нямаше огледала.
Посрещна го елхата с ангелите.
Той се дръпна ужасен от крилатата тълпа.
После осъзна, че на това дърво няма нито една лъскава играчка, от която зло от друго измерение може да премине в този свят или да го наблюдава от отвъдното.
Поклащащите се ангели сякаш дори обещаваха, че това място му предлага защита, истинско убежище.
Огромното помещение бе изпълнено с декоративни урни, амфори и фигурки, изработени от базалт с типичните мотиви за ампир, или от порцелан от периода на династията Хан. Базалтовите предмети бяха матовочерни, а не лъскави. Времето беше поизтрило блясъка на порцелана и Фрик нямаше причина да се тревожи, че фигурката на кон или каната за вода, направена преди раждането на Христос, би могла да послужи като шпионка, през която би могло да го наблюдава някакво зло създание от друго измерение.
В дъното на библиотеката имаше врата към тоалетна. Фрик я залости с един стол с изправена облегалка, без да посмее да я отвори, защото над мивката в тоалетната имаше огледало.
Тази разумна предпазна мярка създаде малък проблем, който бе лесно разрешен. Тъй като му се ходеше до тоалетната, той поля една палма в саксия.
Той винаги си миеше ръцете, след използването на тоалетната. Сега му се налагаше да рискува да пипне някаква болест, да не кажем чума.
Из цялата библиотека бяха подредени двайсетина палми в саксии. Той си постара да запомни коя беше препиканата, за да не убие цялата тропическа гора.
Върна се в къта за разговори, който се намираше най-близо до елхата, отрупана с ангели пазители. Нямаше начин това да не е сигурно място.
Освен креслата и табуретките за краката, мебелировката включваше и диван. Фрик се канеше да се изтегне на това импровизирано легло, когато тишината беше нарушена от един бодър приятен за детското ухо сигнал, но по-подходящ стая за бебета или малки деца.
Тинга-линга-лиии.
Телефонът бе поставен върху мебел, която госпожа Макбий наричаше escritoire, която за Фрик си беше просто бюро. Той застана до него, наблюдавайки премигването на сигналната светлина за личната му линия при всяко иззвъняване.
Тинга-линга-лиии.
Очакваше господин Труман да отговори до третото иззвъняване.
Тинга-линга-лиии.
Господин Труман не отговори.
Телефонът иззвъня четвърти път. Пети път.
Телефонният секретар също не се включи.
Шести път. Седми път.
Фрик не вдигна слушалката.
Тинга-линга-лиии.
От един шкаф в апартамента си Итън бе извадил предметите от шестте черни кутии и ги бе подредил на бюрото си по реда, в който бяха пристигнали.
Беше изключил компютъра.
Телефонът му бе подръка, така че да поеме обажданията за Фрик, ако неговата линия позвънеше, и да може да вижда сигналната светлина на линия 24, ако някой се опиташе да я използва. Дейността по линията за съобщения от мъртвите се усилваше напоследък, което го тревожеше по причини, които не можеше да обясни с думи, и той искаше да държи положението под контрол.