— Баща ми казва, че бъдещето е в звездите, че съдбата ни се определя още при раждането ни.
— Баща ти има много достойнства, на които човек може да се възхищава, момчето ми, но що се отнася до идеите му за съдбата, те са една камара лайна.
— Майчице! — възкликна Фрик. — Нима ангелите употребяват думи като лайна?
— Аз току-що го сторих. Но аз съм още нов в тази работа и може да правя грешки от време на време.
— Значи още носиш тренировъчните си крила.
— Би могло да се каже така. Както и да е, важното е, че не искам да ти се случи нищо лошо. Но сам не мога да те опазя. Нужна е твоята помощ, за да се спасиш от Молох, когато дойде.
Буболечки, охлюви, препуциум…
На бюрото на Итън заедно с другите предмети се намираше и котето — контейнер за курабийки, пълно с двеста и седемдесет плочки, по деветдесет плочки за всяка от трите букви З, Ъ и Б.
Зъб. Бъз.
До котето лежеше книгата с твърди корици със заглавие Опашатите водачи от Доналд Гейнсуърт, който бе обучавал кучета водачи за хора с нарушено зрение и за инвалиди в количка.
Буболечки, охлюви, препуциум, контейнер за курабийки с плочки за игра на анаграми, книга…
До книгата бе поставена зашитата ябълка, чийто шев бе отворен, за да се види окото от кукла. ОКОТО В ЯБЪЛКАТА? БДЯЩИЯТ ЧЕРВЕЙ? ЧЕРВЕЯТ НА ПЪРВИЧНИЯ ГРЯХ? ИМАТ ЛИ ДУМИТЕ ДРУГА ЦЕЛ, ОСВЕН ДА ВОДЯТ ДО ОБЪРКВАНЕ?
Итън имаше главоболие. Навярно трябваше да бъде благодарен, че се е отървал само с това, след като бе умирал на два пъти.
Той остави шестте подаръка от Рейнърд на бюрото и влезе в банята. Взе едно шишенце с аспирин от аптечката и изсипа две таблетки в ръката си.
Мислеше да си налее чаша вода на мивката в банята, за да изпие лекарството. Когато погледна към огледалото обаче, той се загледа в отражението си само за кратко и после затърси някаква призрачна форма, която не би трябвало да бъде там, която би могла да се изплъзне от очите му, докато се мъчеше да я прикове с поглед, както бе станало в банята в апартамента на Дъни.
Отиде да си налее вода в кухнята, където нямаше огледала.
По някаква странна причина вниманието му беше привлечено от телефона на стената близо до хладилника. Нито една от линиите не се използваше в момента. Нито линия 24. Нито линията на Фрик.
Той се замисли за пъхтящия тип. Дори момчето да беше от ония, дето измислят разни драми, за да привлекат вниманието върху себе си, каквото то не беше, това беше твърде скалъпена история, за да си струва лъжата. Когато децата започнат да съчиняват, те обичат да украсяват разказите си с пищни подробности.
След като изпи аспирина, Итън отиде до телефона и вдигна слушалката. Сигналната лампа на първата от двете му лични линии светна.
Телефоните в къщата осъществяваха и вътрешна връзка. Ако първо натиснеше копчето с надпис ВЪТРЕШНИ ТЕЛЕФОНИ и после копчето за линията на Фрик, той би могъл да говори директно с момчето в стаята му.
Не знаеше какво иска да му каже, нито защо чувства нужда да го потърси в този късен час, вместо да изчака до сутринта. Загледа се в копчето за линията на момчето. Сложи пръста си върху него, но се поколеба дали да го натисне.
Момчето най-вероятно вече спеше. Ако не беше заспало, то беше време да го стори.
Итън затвори телефона.
Отиде при хладилника. Не бе мислил за ядене досега. Случилото се през деня бе свило стомаха му на топка. Известно време изпитваше нужда единствено от чаша хубаво уиски. Но ето че най-неочаквано само от мисълта за сандвич с шунка му потекоха лигите.
Човек става всяка сутрин с надеждата за светло бъдеще, но животът се е приготвил да го замеря с лайна и току вземе, че получи куршум в корема и умре, после стане и продължи, ала животът се е приготвил да го цапардоса с още лайна и той попада под колелата на камион и умира пак и когато се опита отново някак си да продължи, животът продължава да го засипва с лайна, така че никак не е чудно, че в крайна сметка тази трескава дейност му отваря апетита на олимпийски шампион по вдигане на тежести.
Загледан в ангелите от матирано стъкло, от пластмаса, от дърво, от боядисана тенекия, докато разговаряше вероятно с истински ангел по телефона, Фрик попита:
— Как бих могъл да намеря сигурно място да се скрия, ако Молох може да се придвижва по огледалата и лунната светлина?