Следващото обаждане, с което го бяха потърсили отвън и което бе продължило почти половин час, не беше отразено.
Невъзможно.
Той гледаше втренчено екрана, мислейки си за обажданията на пъхтящия тип до Фрик. Бе прибързал, като не бе отдал нужното значение на разказа на момчето.
Итън вдигна поглед към телефона и видя, че сигналната лампичка над линия 24 светеше.
Търговец по телефона. Грешка. И все пак…
Ако беше лесно да задоволи любопитството си, той би отишъл на третия етаж, където телефонният секретар за линия 24 беше изолиран в специално помещение зад заключена синя врата. Обаче бе достатъчно само да влезе там, за да си загуби работата.
За Мин дю Лак и Чанинг Манхайм стаята зад синята врата бе свято място. Входът за всички други, освен тях двамата, беше строго забранен.
При крайна нужда Итън бе упълномощен да използва шперца си навсякъде в къщата. Единствената врата, която той не отключваше, беше синята.
Тълпата ангели, приятният боров аромат и удобното грамадно кресло не можеха да успокоят Фрик достатъчно, за да заспи.
Той стана, престраши се да отиде внимателно до най-близката етажерка с книги, откъдето избра един роман.
Макар да беше едва на десет, читателските му способности и интереси бяха като на шестнайсетгодишен. Не се гордееше с това, защото от опит знаеше, че повечето шестнайсетгодишни не бяха вундеркинди навярно защото никой не очакваше това от тях.
Дори госпожа Дауд, учителката му по английски език и литература, не очакваше той да чете за удоволствие — тя не беше сигурна, че книгите са полезни за него. За нея книгите бяха реликви и тя смяташе, че в бъдеще визуалните изображения ще са водещи, а не думите. Тя вярваше в „мемовете“, които произнасяше като „мимове“ и определяше като идеи, които се зараждат спонтанно сред „информирани хора“ и се разпространяват от мозък в мозък сред населението, подобно на умствени вируси, създавайки „нови начини на мислене“.
Госпожа Дауд идваше при Фрик четири пъти в седмицата и след всеки урок оставяше достатъчно материал да натори поляните и лехите на имението поне за година.
Фрик се върна в креслото, но не можа да се съсредоточи и да се увлече от четивото. Това не означаваше, че книгите са се превърнали в отживелица, а просто, че той е уморен и изплашен.
Той поседя известно време, чакайки някой мем да скочи в мозъка му и да му даде нещо различно за мислене, нещо, което би изтикало от главата му всички мисли за Молох, за жертвоприношения на деца и за призраци, които излизат от огледала. Обаче явно в момента не върлуваше мемна епидемия.
Когато очите му започнаха да горят и да го глождят, но въпреки това не се затваряха, той извади от джоба на джинсите си снимката, която му бе подадена от огледалото. Разгъна я и я изглади на коляното си.
Жената изглеждаше дори още по-хубава, отколкото си я спомняше. Не с красотата на супермодел, но с една много истинска хубост. Мила и нежна.
Той се замисли коя ли може да бъде. После си представи какъв би бил животът, ако тази жена му беше майка, а мъжът й — баща. Стана му малко съвестно, че изхвърли Псевдомама и Татко призрак от въображаемия си живот, но те рядко присъстваха в действителността, така че сигурно нямаше да му се разсърдят, че си е измислил семейство за една нощ.
След известно време усмивката на жената от снимката накара и Фрик да се усмихне, което беше по-добре, отколкото да хване някой мем.
По-късно, когато Фрик живееше с новата си майка и мъжа й, с когото още не се бе запознал, в уютна къща в затънтено градче в Монтана, където никой не знаеше кой е бил преди това, сивоокият мъж от огледалото излезе от лъскавата страна на тостера, погали кучето по главата и го предупреди, че е опасно да му връща телефонното обаждане, като набере звездичка шейсет и девет.
— Ако един ангел използва идеята за телефон, за да ми се обади — рече Фрик — и после аз набера звездичка шейсет и девет, защо връзката води до ада, вместо до рая?
Вместо да отговори на въпроса му, мъжът избълва драконовски пламък от ноздрите си към него и изчезна в лъскавата повърхност на тостера. Пламъците опърлиха дрехите на Фрик и от тях се вдигнаха облачета дим, но той не пламна. Прекрасната му нова майка му наля още една чаша лимонада да се разхлади и те продължиха разговора за любимите си книги, докато той ядеше дебело парче домашна шоколадова торта, която тя му беше направила.