Не се сещаше да има тоалетна някъде в имението без преддверие с огледала.
Необичайната тоалетна щеше да свърши работа донякъде, но само докато можеше да я използва прав. Наложеше ли се да седне, щеше да закъса.
Ако дъждът спреше или дори да не спреше, той можеше да излезе и да отиде до кедрите зад розовата градина. Там можеше да свърши онова, което мечките вършат в гората, без да се взима предвид зимният им сън или яденето на мед от кошерите.
Охраната щеше да го види, че отива до горичката и се връща от там. За щастие вътре в нея нямаше наблюдателни камери.
Ако някой го попиташе защо излиза в дъжда до гората, той щеше да отвърне без колебание, че е наблюдавал птиците. Не бива да забравя да вземе бинокъл за прикритие.
Никой нямаше да се усъмни, че лъже. Хората очакваха момче с неговия смачкан вид да се занимава с наблюдаване на птици, да бъде цар по математика, да събира по модел чудовища от пластмасови парчета, да чете тайно списания за културисти и да колекционира покрай всичко останало собствените си засъхнали сополи.
След като си бе изработил стратегията за решаване на тоалетните нужди, той включи телефона в библиотеката, който бе изключил предната вечер. Очакваше линията му да зазвъни веднага, но това не се случи.
Издърпа креслото от елхата на мястото му. Угаси лампите и излезе от библиотеката.
Докато затваряше вратата, някои от висящите ангели проблеснаха леко в здрачевината, едва докоснати от бледата светлина на бурята, която се процеждаше през цветното стъкло на купола.
Молох идеше.
Трябваше да се подготви.
Той слезе по централното стълбище, пресече кръглото фоайе на парадния вход и се отправи по коридора към кухнята. По пътя си гасеше лампите, които бе оставил да светят през нощта.
Безмълвието на голямата къща призори беше по-дълбоко и от тишината, която през дългата нощ я бе накарало да изглежда като идеалното място за сборище на призраци с най-различни намерения.
Когато минаваше покрай един от прозорците в кухнята, той забеляза, че дъждът е поутихнал, и мерна кедровата горичка в далечината. В момента обаче не чувстваше никаква нужда да наблюдава птици.
Обикновено Фрик избягваше кухнята в дните, когато господин Сатър, дяволският майстор-готвач, беше на работа. Това бе леговището на звяра, където многобройните пещи не можеха да не ти напомнят за Хензел и Гретел и за това, което за малко не бе ги сполетяло, където неминуемо се сещаш, че с точилката може да се нанесе смазващ удар, където очакваш да видиш, че ножовете и вилиците за месо са гравирани с надписа СОБСТВЕНОСТ НА МОТЕЛА „БЕЙТС“.
Тази сутрин територията тук бе безопасна, защото господин Сатър, отколешен възпитаник на школата по готварство „Кордон бльо“ и по-късно изкарал друга, също толкова престижна лудница, нямаше да приготвя закуската нито за семейството, нито за персонала. Още от началото на деня той щеше да започне да обикаля фермерския пазар, както и специализираните магазини, за да избере и уреди доставката на плодовете, зеленчуците, месата, деликатесите и без съмнение отровите, необходими за приготвянето на серията празнични пиршества, които той бе планирал с обичайната си зловеща потайност. Господин Сатър нямаше да се върне в Палацо Роспо преди обяд.
Макар че беше нисък, Фрик стигаше крановете на мивката в кухнята. Той пусна водата и я нагласи да е приятно топла.
Ако в кухнята имаше огледало, той не би се осмелил да се изкъпе там. Човек е толкова уязвим, когато се къпе, лишен е от всичките си защитни средства.
Лицевите части на шестте хладилника от неръждаема стомана, както и на множеството фурни, имаха по-скоро матови, отколкото гланцирани повърхности. Те не ставаха за огледала и следователно едва ли биха послужили за евтино и лесно убежище на духове, били те добри, или зли.
Фрик съблече ризата и потника си, но нищо повече. Не беше ексхибиционист. А и да беше, кухнята не беше подходящо място за подобни прояви.
Той капна течен сапун с лимонов аромат от автомата върху книжни салфетки и насапуниса ръцете и горната част на тялото си, като обръщаше особено внимание на подмишниците си. После се изплакна и използва нови салфетки, за да се изсуши.
Тъкмо беше затворил крана и беше свършил с бърсането, когато чу някой да идва. Стъпките идеха не от коридора, а от килера, където се държаха порцелановите и кристалните съдове и сребърните прибори.