Фрик грабна ризата и потника си, хвърли се на пода и запълзя бързо като гущер надалеч от килера, завивайки зад най-близкия от трите централни, покрити с гранит кухненски острова.
Върху този остров имаше четири фритюрника за пържене на картофи, грамаден тиган, който хващаше две дузини палачинки една до друга, и огромна работна площ. Ако го хванеше да се крие тук, ухиленият господин Сатър можеше да го одере, да го изкорми, да го изпържи във фритюрника и да го изяде, докато малкото останали обитатели на къщата си спяха спокойно, в блажено неведение, че един извънземен чревоугодник си приготвя зловеща закуска.
Когато се осмели да надникне зад ъгъла, той видя не господин Сатър, а госпожа Макбий.
Нямаше спасение.
Госпожа Макбий бе облечена за сутрешното си пътуване до Санта Барбара. Тя прекоси кухнята, влезе в офиса си и остави вратата отворена зад себе си.
Тя щеше да подуши Фрик. Щеше да го подуши, да го чуе, да го усети по някакъв начин. Щеше да забележи капки вода по мивката, щеше да отвори кофата за боклук и да види мокрите салфетки и тозчас щеше да разбере какво е ставало и къде се крие той сега.
Нищо не можеше да убегне от вниманието на госпожа Макбий или да й попречи да стигне до логичния извод.
Естествено, тя нямаше да го изкорми и изпържи във фритюрника, защото беше нормален човек и беше добра по душа. Ала щеше да настоява за обяснение какво търси гол до кръста в кухнята, току-що измит, и с виновния вид на тъп котарак с останки от канарче по устата.
Тъй като тя бе наета от Татко призрак, Фрик би могъл да заяви, че той също й се явява нещо като работодател и не е длъжен да й дава обяснения. Ако прибегнеше до този аргумент обаче, той щеше да се намери затънал дълбоко в merde, както би отбелязал със задоволство господин Сатър. Госпожа Макбий знаеше, че е натоварена да изпълнява роля in loco parentis, и макар да не злоупотребяваше с тази си власт, тя гледаше сериозно на нея.
Ако се опиташе да измисли някакво фалшиво оправдание или да мине само с част от истината, за госпожа Макбий лъжата му щеше да бъде толкова прозрачна, колкото за него стъклото на прозореца, и тя инстинктивно щеше да разбере всичко, което се бе случило поне откакто се бе събудил в креслото. Двайсет секунди по-късно госпожа Макбий щеше да го е стиснала за ухото с палеца и показалеца на дясната си ръка и щеше да го е закарала при саксията с палмата в библиотеката и от него щяха да текат реки от пот като от някой долен скитник, докато се мъчеше да обясни защо се бе опитал да унищожи дървото с двойна струя урина.
За броени минути тя щеше да успее да измъкне от него всичко — от Молох до мъжа от огледалото и до телефонното обаждане от ада. След което връщане назад нямаше да има.
Дори госпожа Макбий с нейната невероятна способност да разграничава истината от лъжата нямаше да познае истината в този случай. Неговата история беше прекалено невероятна. Той щеше да й се види по-откачен и от безбройните перковци от развлекателната индустрия, които по време на посещенията си в Палацо Роспо бяха удивлявали госпожа Макбий с лудостта си през последните шест години.
Той не искаше госпожа Макбий да се разочарова от него или да го помисли за мръднал. Мнението й за него беше важно за Фрик.
Освен това колкото по-дълго мислеше по въпроса, толкова по-ясно му ставаше, че ако се опита да убеди когото и да било, че е в контакт с пътуващ чрез огледала ангел хранител, веднага щяха да го грабнат и да го отнесат на място, където да го подложат на групова терапия. В група от шестима психиатри с един-единствен пациент — Фрик.
Татко призрак си падаше по психиатрите почти толкова, колкото и по духовните наставници.
Ето че госпожа Макбий излезе от офиса си, затвори вратата и спря да огледа кухнята.
Фрик се сниши зад острова с фритюрниците и тигана и затаи дъх. Щеше му се да можеше също така лесно да затвори порите си, за да престане да излъчва миризма.
Главната кухня не можеше да се сравнява с лабиринта на тавана, макар че в нея се помещаваха не само шест големи хладилника, но също и две високи хладилни камери, повече фурни от най-различни видове, отколкото в някоя пекарна, три добре отделени пространства за готвене с общо двайсет газови котлона, място за планиране, място за печене, място за миене с четири мивки и четири съдомиялни машини, три острова, маси за обработка и планини от професионално оборудване с ресторантско качество.
Собственикът на частна готварска компания заедно с четирийсет от служителите му можеха да работят тук заедно с господин Сатър и персонала на имението, без да си пречат. В тази кухня те подготвяха, сипваха по чиниите и сервираха сготвена вечеря за триста души по време на парти, без да карат никого да чака. Фрик винаги наблюдаваше как го правят и всеки път това го впечатляваше.