Ако две или три обикновени личности се бяха хванали да го търсят тук, шансовете да им избяга биха били добри. Ала госпожа Макбий не беше обикновена в никакво отношение.
Затаил дъх, той имаше чувството, че я чува как души. Ала-бала-ница, локам си кръвчица.
Добре, че не беше светнал лампите в кухнята, макар че тя сигурно щеше да види, че основната мивка е мокра.
Стъпки.
Фрик едва не скочи на крака, като по този начин щеше да се издаде, което изглеждаше по-мъдро, отколкото да чака да го видят как се гуши тук като някой жалък престъпник, гол до кръста и явно не с добри намерения.
Но той осъзна, че стъпките се отдалечаваха.
Вратата на килера се затвори.
Стъпките отшумяха.
Потресен и донякъде разочарован, че госпожа Макбий също бе способна да направи грешка, Фрик задиша отново.
След време той изпълзя до вратата на коридора, открехна я и се ослуша.
В далечината се чу слабото бръмчене на сервизния асансьор — госпожа и господин Макбий слизаха към гаража. Скоро те щяха да потеглят към Санта Барбара.
Той изчака няколко минути, преди да се осмели да тръгне от кухнята към пералното помещение в съседното западно крило, където се намираше и апартаментът на семейство Макбий.
За разлика от кухнята, която беше гигантска, пералното помещение беше просто огромно.
Фрик обичаше аромата му на препарати за пране и колосване, белина, на памучен плат под гореща ютия с пара…
Фрик спокойно би могъл да изкара втори ден със същите джинси и риза. Но той се страхуваше, че господин Труман можеше да забележи и да се заинтересува за причината.
Госпожа Макбий би забелязала моментално и би настояла да чуе причината за такава немарливост.
Господин Труман не можеше да се мери по бързина с госпожа Макбий. Но като бивш полицай нямаше да пропусне да забележи носените цял ден замърсени и смачкани дрехи.
Колкото и малка да бе вероятността, че нещо зло и подобно на змия го чака в апартамента му, Фрик нямаше намерение да пробва в близко бъдеще. Нямаше да отиде там да се преоблече.
Понеделник бе ден за пране. Госпожа Карстеърз, една от дневните прислужнички, която се грижеше за прането, връщаше изпраното на членовете на семейството и персонала на следващата сутрин.
Фрик намери изгладените си джинси, панталони и ризи окачени на количка, подобна на тези, с които хотелските носачи разнасят сложените в калъфи костюми и багаж. Сгънатото му бельо и чорапи бяха подредени на дъното под закачените дрехи.
Изчервен, чувствайки се като перверзен тип, той се съблече гол в пералното помещение. Сложи си чисто бельо, джинси и бархетна риза на сини и зелени квадрати, чиято кройка позволяваше да се носи отгоре над панталона, като хавайска.
Той премести портмонето си и сгънатата снимка от старите си джинси и сложи мръсните дрехи в коша под семейния улей, обслужващ втория и третия етаж.
Окуражен от успешно проведените операции по удовлетворяването на естествените нужди, измиването и преобличането при такива тежки военни условия, Фрик се върна в кухнята.
Влезе предпазливо. Боеше се, че госпожа Макбий го чака там с думите: Ех, господинчо, мислиш ли, че така лесно можеш да ме излъжеш?
Но нея я нямаше.
Той извади от килера една малка количка от неръждаема стомана с два плота. Подкара я из кухнята и започна да я товари с неща, които щяха да му трябват в потайното място.
Понечи да вземе опаковка с шест кока-коли, но тази напитка не беше вкусна топла. Вместо това той сложи опаковка от четири диетични оранжади, които бяха фантастични дори със стайна температура, и шест 350-милилитрови шишета с вода.
След като сложи няколко ябълки и една кесийка претцели върху количката, той разбра, че е направил грешка. Когато се криеш от убиец психопат, чиито сетива са изострени като на дебнеща пантера, да хрупаш шумно храна беше също толкова неразумно, както да пееш коледни песни, за да минава по-лесно времето.
Фрик смени ябълките и претцелите с банани, кутия шоколадови понички и няколко блокчета овесени ядки със стафиди.