— Събитието се случи в последната минута преди полунощ в неделя — рече О’Брайън, превключи данните да показват в реално време и попадна на 11,23,22 часа в неделя вечерта. След още две кратки бързи превъртания той пусна нормалния запис от 11,58,09.
— Оттук остава по-малко от минута.
Итън усети, че се накланя напред на стола.
Пориви от дъжд блъскаха по стъклата на прозорците, сякаш вятърът, разгневен от раните си, изплюваше натрошените си зъби.
Един от хората, заемащи другите работни места, си беше тръгнал.
Жената, която беше останала, говореше тихичко по телефона. Гласът й беше напевен и леко мистериозен, подобен на гласовете, които оставят съобщения на телефонния секретар, обслужващ линия 24.
— Ето го — рече доктор О’Брайън.
В 11,59 ленивите дотогава делта-вълни сякаш внезапно полудяха — остри, неравни скокове и спадове.
— Това са бета-вълни, силно изявени бета-вълни. Бързата осцилация показва, че пациентът се съсредоточава върху външен стимул.
— Какъв стимул? — попита Итън.
— Нещо, което вижда, чува, чувства.
— Нещо външно? Какво би могъл да вижда, чува или чувства в състояние на кома?
— Това не е крива на човек в кома, а на индивид в пълно съзнание, който е нащрек и е разтревожен от нещо.
— И това е резултат от неправилна работа на апарата?
— Според няколко души от персонала става дума за грешка на машината, но…
— Вие не сте съгласен.
Загледан в екрана, О’Брайън се поколеба.
— По-добре да довърша историята. Най-напред… когато сестрата в реанимацията видяла данните, тя веднага отишла при пациента, мислейки че е излязъл от комата. Но той бил също така отпуснат и безжизнен, както и преди.
— Възможно ли е да е сънувал? — попита Итън.
О’Брайън поклати категорично глава.
— Кривата на сънуването е много характерна и лесно се разпознава. С научни изследвания са установени четири стадия на съня и на всеки от тях съответства определен тип вълна. Нито една от тях не е като тази.
Амплитудата на бета-вълните започна да се увеличава. Пиковете и спадовете станаха остри като игли, измествайки предишните неравни плата, и спусканията помежду им бяха стръмни.
— Сестрата извикала лекар — продължи О’Брайън. — Лекарят извикал още един свой колега. Никой не намерил физически доказателства, че Уислър е излязъл и в най-малка степен от дълбоката кома. Апаратът за изкуствено дишане продължавал да действа. Пулсът му бил бавен и не съвсем равномерен. И въпреки това според енцефалограмата мозъкът му произвеждал бета-вълните на човек в пълно съзнание.
— Казахте и че е бил разтревожен.
Бета-кривата на екрана подскачаше лудо нагоре-надолу, спадовете се стесняваха, разстоянието между най-високите и най-ниските точки на всеки елемент се увеличаваше, докато започна да наподобява кривата, рисувана от сеизмограф по време на земетресение.
— В някои моменти може да се каже със сигурност, че той изглежда разтревожен, в други — развълнуван, а в пасажа, който се вижда сега, бих казал, без да се притеснявам, че ще прозвучи мелодраматично, че това са мозъчните вълни на човек, изпитващ ужас.
— Ужас?
— Абсолютен ужас.
— Може би е имал кошмар? — предположи Итън.
— Кошмарът е просто сън от по-черно естество. Той може да произведе вълни с по-резки криви, но все пак ще бъде ясно, че те са резултат от сън. Няма да имат нищо общо с това.
О’Брайън превъртя данните отново, преминавайки през осем минути за няколко секунди.
Когато на екрана се появи графиката в реално време, Итън отбеляза:
— Това изглежда същото… с известна разлика.
— Това са все още бета-вълните на човек в пълно съзнание и бих казал, че той е все още изплашен, макар че ужасът може да е намалял до силна тревога.
Вятърът със змийския си глас, наподобяващ съскане, писъци и хленчене, и драскащите нокти на дъжда по прозорците бяха идеалният музикален съпровод към назъбените криви на екрана.
— Макар че като цяло графиката говори за човек в съзнание в състояние на тревога — продължи доктор О’Брайън, — в нея се забелязват сектори с по-голяма амплитуда, всеки от които е следван от сектор с по-малка амплитуда.
Той посочи на екрана съответните примери.
— Виждам — отвърна Итън. — Какво означават те?
— Те показват, че се води разговор.
— Разговор? Той сам ли си говори?