В асансьора в понеделник следобед преходният клаустрофобичен пристъп бе причинен от друг страх, който той се бе постарал да загърби — неразумния, но натрапчив ужас, че в апартамента на Дъни той ще намери стария си приятел мъртъв, но подвижен, студен като труп, но действащ като жив.
Подозираше, че сегашната клаустрофобия и страхът от възкресението на Рейнърд също замаскирват друга тревога, която не иска да си признае и която не може да изрови от подсъзнанието си.
Фрик? Фрик бе емоционално уязвим без съмнение, но не го грозеше никаква физическа опасност. От силно намаления домашен персонал все пак оставаха десет души, като се брояха майстор-готвачът Сатър и домакинът по поддръжката на двора, господин Йорн. Охраната на имението беше внушителна. Реално за Фрик нямаше друга опасност, освен някой перко да убие Чанинг Манхайм и да направи момчето сирак.
Итън натисна СТАРТ.
Асансьорът потегли отново. Само след миг той спря на горния етаж на гаража.
Може би, като слезеше, Итън щеше да се озове на дъждовна улица, изпречен на пътя на поднесъл круизър.
Вратата се отвори и той видя само бетонните стени на подземния гараж и редиците от паркирани коли, сгушени под флуоресцентните светлини.
На път към форда неравномерното му дишане бързо се нормализира. Учестеното му сърцебиене не само се забави, но и сърцето му слезе от гърлото в гърдите му, където му беше мястото.
Той седна зад волана и заключи всички врати.
През предното стъкло не се виждаше нищо друго, освен бетонна стена, нашарена с петна от вода и от изгорели газове. Тук-там с течение на времето варовикът бе избил и разцъфтял по повърхността.
Въображението му искаше да нарисува фигури от тези цапотии, също както понякога успяваше, загледан в променящите се форми на облаците, да се отдаде на лов на едър дивеч или на създаването на менажерия. Тук обаче той виждаше само разлагащи се лица или падналите сгърчени трупове на жестоко убитите. Все едно че беше застанал пред потресаващия стенопис на многобройните жертви, от чието име той като криминалист бе търсил съдебно възмездие.
Отметнал назад глава, той затвори очи и постепенно се отърси от напрежението.
След време се замисли дали да не си пусне радиото, за да убие времето до пристигането на Хазарт. Шерил Кроу, „Беърнейкид Лейдис“, Крис Айзък без акомпанимента на щрайха, тимпаните и валдхорните биха могли да оправят настроението му.
Не посмя да натисне копчето. Имаше чувството, че вместо обичайната музика, новини и дебати по цялата скала щеше да се хваща само гласът, който можеше да бъде на Хана, напразно опитващ се да му каже нещо.
Сепна го почукване по стъкло. Нахлупил плетена скиорска шапка и с намусена физиономия, от която би се вкиснал и оцет, Хазарт Янси надничаше през стъклото на пътника до шофьора.
Итън отключи вратите.
Изпълвайки джипа, сякаш автомобилът се бе смалил до количка за картинг, Хазарт седна на предната седалка и затвори вратата. Макар че нямаше достатъчно място за коленете му, той не бутна седалката назад. Изглеждаше нервен.
— Намериха ли Дъни?
— Кой да го намери?
— Хората от болницата.
— Не.
— Тогава какво търсиш тук?
— Говорих с лекаря, който е подписал смъртния му акт. Опитвам се да разбера случилото се.
— Докъде стигна?
— До там, откъдето тръгнах — на гъза на географията.
— Не е гледка за туристическа реклама — рече Хазарт. — Сам Кеселман е болен от грип.
На Итън му беше необходимо Кеселман, детективът, който разследваше убийството с лампа на майката на Ролф Рейнърд, да прочете недовършения сценарий на Рейнърд и да открие живия източник на вдъхновение за образа на професора убиец, описан в него.
— Кога се връща на работа? — попита Итън.
— Жена му казва, че не може да задържи дори пилешки бульон в стомаха си. Навярно няма да го видим, докато не минат коледните празници.
— Работил ли е с някого по делото?
— В самото начало Глоу Уилямс е започнал заедно с него, но тъй като много бързо стигнали до задънена улица, той се оттеглил.
— В момента е ангажиран с делото по изнасилването и насичането на парчета на единайсетгодишно момиче, което е на централно място в новините, и няма време за нищо друго.
— Господи, светът става все по-гнусен с всяка изминала седмица!
— С всеки изминал час. Иначе щяхме да станем безработни. Случаят с убийството на Мина Рейнърд е наречен „Вампирката и лампата“, защото на снимките си от младини тя приличала на вампирките от старите филми, като Теда Бара и Джийн Харлоу. Папката по това дело лежи на бюрото на Кеселман заедно с други дела, по които се работи.