— Работата не е само в цената на липсващото украшение, нали детектив Труман?
— Не е — потвърди Итън, включвайки се в обичайния им подход от миналото. — Работата е в принципа. А също и в това, че престъплението е извършено с цел подклаждане на омраза.
— Определено наказуемо престъпление според Наказателния кодекс на Калифорния — изрече Хазарт с каменно лице.
— Докато траят празниците — поясни Итън, — ние сме в екипа, който следи да не се обезобразяват коледната украса и сцените с Младенеца в яслите.
— Това е част от дейността на специалния отряд, основан след приемането на Закона против подклаждането на омраза през 2001 година.
Шийн наклони глава първо към Итън, после към Хазарт и по лицето му се прокрадна зачатък на усмивка.
— Будалкате ме, нали? Играете си на „Полицейска мрежа“.
Използвайки втренчения, неодобрителен поглед, с който можеше да смрази всичко, от закоравели гангстери до букети цветя, Хазарт рече:
— Вие против християнството ли сте, господин Шийн?
Зачатъкът на усмивка по лицето на Шийн секна, преди да се оформи напълно.
— Моля?
— Поддръжник ли сте на свободата на вероизповеданието — поде Итън, — или сте от онези, които смятат, че конституцията на САЩ ви гарантира свобода от религията?
Парамедикът моментално изтри усмивката от лицето си и отвърна:
— Разбира се, че вярвам в свободата на вероизповеданието, кой не вярва в нея?
— Ако вземем съдебно постановление да претърсим веднага дома ви — рече Хазарт, — ще намерим ли вътре колекция от антихристиянска литература, господин Шийн?
— Къде, в моя дом? Аз не съм противник на никого и на нищо. Дружелюбен съм към всички. За какъв ме мислите?
— Ще намерим ли материали за правене на бомби? — попита Итън.
Също както самодоволната усмивка на Шийн се бе смразила и изчезнала под вледеняващия поглед на Хазарт, така и цветът се източи от лицето му и то стана сиво като небоядисаните бетонни стени на гаража за линейките.
Шийн отстъпи назад, вдигна ръце, сякаш да се предаде, и рече:
— Каква е тази работа? Сериозно ли говорите? Не може да бъде! Изчезнала коледна играчка за два долара и аз трябва да си търся адвокат!
— Ако имате такъв — отвърна със сериозен тон Хазарт, — ще бъде във ваш интерес да му се обадите.
Все още несигурен на какво да вярва, Шийн отстъпи още една крачка назад, после две, после им обърна гръб и забърза към залата, в която екипите на бърза помощ очакваха да бъдат изпратени по задачи.
— Ама че го измислихме — специален отряд — изсмя се Хазарт.
— Голям цар си — похвали го Итън.
— Ти си цар.
Итън беше забравил колко по-лесно се живее, когато делиш задълженията си с някого, особено ако този някой има чувство за хумор.
— Защо не се върнеш на работа в полицията — попита Хазарт, докато прекосяваха гаража на път към коридора, минаващ покрай градинското помещение. — Хем ще спасяваме света, хем ще се кефим.
Изкачвайки се по стълбището към горния етаж на обществения гараж, Итън отвърна:
— Да речем, че на тази щуротия й дойде краят рано или късно — застрелване в корема, което после го няма, звънчетата, гласът по телефона, човек, влизащ в огледалото на гардероба. Мислиш ли, че е възможно да се върнем към обикновената полицейска работа, сякаш нищо странно не се е случвало.
— Е, какво, монах ли да стана?
— Имам чувството, че това трябва… да промени нещо.
— Аз съм си добре такъв — възрази Хазарт. — По-хладнокръвен не бих могъл да стана. Не мислиш ли, че хладнокръвието ми стига чак до хромозомите?
— Ти си един ходещ блок от лед.
— Това обаче не значи, че в мен не гори огън.
— Ни най-малко — съгласи се Итън.
— В мен има много огън.
— Толкова си хладнокръвен, че гориш.
— Точно така. Затова няма защо да се променям, освен ако не срещна Исус Христос и той ме светне по главата.
Те не се намираха на гробище и не подсвиркваха, но това, за което говореха, и отекването на думите им по студентите като крипта стени на стълбището извика в съзнанието на Итън сцени от стари филми, в които хлапета се хвалят със смелостта си, за да прикрият страха си, докато бродят из гробища посред нощ.
Глава 56
Върху точилото на самолишението, с маниакално постоянство, Бритина Дауд бе превърнала тялото си в дълго, тънко острие. Когато се движеше, тя създаваше впечатлението, че ще нареже дрехите си на парчета с походката си, която приличаше на отваряне и затваряне на ножица.