Глава 58
Прозрачно увитите кокали се строполиха на пода без вик на изненада или стон.
За да се увери, че Бритина е мъртва, Корки искаше да я застреля още веднъж, този път в тила. За съжаление, пистолетът му бе започнал да лае.
Дори и най-висококачественият заглушител престава да действа добре след многократна употреба. Независимо от това какъв материал се използва за заглушаване в удължителя, при всеки изстрел той се свива по малко и действието му се влошава.
Освен това Корки не притежаваше заглушител с качеството, на което се радват агентите на ЦРУ. Човек не може да се надява на материали и изработка, с каквито се славят големите производители на оръжие, когато купува заглушители от активисти, борещи се срещу яденето на телешко месо.
Той бе опраскал Хокънбери шест пъти и Бритина — два пъти. Заглушителят бе поел шума само на осем изстрела.
Навярно последният изстрел не се бе чул извън тясната къща, но следващият щеше да бъде значително по-силен. Той бе човек, готов да поеме добре обмислен риск, но случаят не беше такъв.
В багажника на колата си, в куфарчето с инструменти, той държеше резервен заглушител, както и очила нощно виждане и комплект спринцовки с успокоителни медикаменти и отрова. Също и две готови за взривяване ръчни гранати.
Както винаги обаче той бе паркирал на няколко преки от къщата на Бритина, не на нейната улица. Тъй като Корки бе щатен преподавател, а тя — студентка, те много старателно държаха връзката си в тайна.
Да отиде до беемвето и да се върне, за да донесе нов заглушител, му се виждаше ненужно усложнение. Вместо това той клекна до простреляната си любовница и опипа врата й, опитвайки се да намери пулс в сънната й артерия.
Тя беше също толкова свършена колкото диското.
Корки отиде в банята, изми си чатала, ръцете и лицето. Да си влюбен в хаоса не означаваше, че трябва да презираш добрата лична хигиена.
Той извади голямо шише с освежител за уста от аптечката. Тъй като мъртвата Бритина не бе в състояние да се засегне, Корки отпи голяма глътка направо от гърлото му и си изплакна устата.
Целувките й оставяха лош вкус.
Поради това че Бритина имаше навика често да гладува, тя изпадаше в състояние на кетоза, по време на което организмът й бе принуден да гори мизерните запаси от тлъстина, които ревниво бе пазил. Част от симптомите на кетозата са гадене и повръщане, но има и по-приятен симптом — дъх с миризмата на плодове.
На Корки му харесваше ароматът на дъха й, но след размяната на слюнка и търкането на езиците им понякога в устата му започваше да киселее. Като всички неща в този несъвършен свят за удоволствието от чукането трябва да се плаща.
В този случай, разбира се, Бритина бе платила по-скъпо от него.
Той се облече бързо и слезе по чорапи по тясното стълбище в малката кухня в задната страна на къщата.
Жълтата му мушама и шапката му за дъжд висяха на кукичка на стената в малката остъклена веранда пред кухнята. Черните му ботуши стояха на пода близо до мушамата.
Дъждът се лееше с такава сила върху покрива на верандата, че звучеше като порой в тропическата джунгла. Той почти очакваше да види ухилени алигатори в задния двор и пълзящи по дърветата питони.
Корки мушна пистолета в един от безбройните джобове на мушамата. От друг джоб извади парче гумена тръба и нещо, което приличаше на малка кофичка кисело мляко, макар че беше черно с червена капачка и по него не бяха нарисувани вкусни плодове.
Вече нямаше причини да показва уважение към чистотата на пода в къщата на Бритина, затова той си обу ботушите и се върна вътре. Дълбоките мокри грайфери на гумените му подметки заскърцаха по линолеума в кухнята.
Имаше още работа за вършене. Беше оставил доказателства, с които би могъл да бъде осъден за убийство. Сперма, косми, отпечатъци от пръсти — всичко трябваше да се премахне.
От деня, в който бе започнал да посещава този тесен дом преди няколко месеца, той бе идвал без латексовите ръкавици, които си слагаше обикновено при извършването на убийства. Макар че Бритина Дауд беше суперексцентрична, тя със сигурност би заподозряла, че нещо не е наред, ако любовникът й ходи постоянно с хирургически ръкавици.
По-стръмни и още по-тесни стълби от останалите в къщата водеха от кухнята надолу към гараж, в който три от четирите страни бяха под земята. Всичко в него тънеше в гъст мрак като в катакомба или затвор.