И, естествено, никой не позвъни, защото освен на отличната си стратегия, солидната тактика и прецизната подготовка, той можеше да разчита на Лапутския си късмет. Хаосът му беше ангел хранител и той се намираше неизменно в зоната на затишието на мощната му разрушителна сила.
Той се върна при фурните и залости и двете врати, което бе необходимо, за да може да се включи програмата за самопочистване. После натисна копчетата за почистване на всяка от тях.
Високата температура щеше бързо да разшири съдържанието на аерозолните флакони и те щяха да се взривят. Тъй като вратите бяха залостени, натискът от взрива нямаше да се освободи лесно. В резултат фурните можеха да се повредят достатъчно, за да причинят изтичане на газ и още по-голяма експлозия.
Къщата щеше да се разруши напълно и без номера с фурните. Високооктановият бензин, разлят от тубите почти навсякъде, а също и този, който продължаваше да се източва на пода в гаража, щеше да подхрани пламъците и да унищожи всички следи от неговото ДНК, от спермата до космите, както и всеки отпечатък, оставен от пръстите му. Въпреки това той предпочиташе да се презастрахова винаги, когато бе възможно.
Корки излезе на задната веранда и облече огромната си жълта мушама. После нахлупи шапката си за дъжд.
Бутна вратата и слезе по стълбите. Стигна до края на двора, мина през портата и тръгна по уличката, без да погледне повече къщата.
При дъжд той се чувстваше като риба във вода.
От небето се изливаше порой. Бурни потоци се вливаха в канавките, но вода заливаше и бордюрите.
Но този проливен дъжд нямаше да успее да угаси огъня, подготвен от него. Напоените с бензин пламъци щяха да погълнат изцяло дървената постройка, преди стените да рухнат и да пуснат вътре дъжда.
Нещо повече, бурята беше на негова страна. Наводнените кръстовища и задръстването щяха да попречат на пожарните коли да пристигнат бързо.
Корки бе завил на ъгъла и вече виждаше беемвето си, когато в далечината чу първата експлозия. Звукът бе нисък, равен, приглушен, но страшен.
Скоро той щеше да е изличил всички следи и улики, които биха могли да насочат полицията към него след нападението му в Палацо Роспо.
Глава 59
Фрик обикаляше по-далечните стаи на Палацо Роспо и събираше фенерчета за осветление по време на земетресение в кошница за пикник.
Главната къща и останалите постройки бяха обезопасени срещу земетръсна дейност и структурно укрепени така, че да издържат без или с минимални повреди дори двеминутни трусове, достигащи осем по скалата на Рихтер.
Обикновено осем се смяташе за степен, при която е време да си целунеш задника за сбогом. Такива силни земетресения се случват само на кино.
Ако грамадански трус прекъснеше електричеството на града, Палацо Роспо можеше да разчита на бензинови генератори, скрити в подземен бункер с половинметрови железобетонни стени и таван. Дори целият район да бе засегнат от бедствие, имението щеше да остане напълно осветено, компютрите щяха да продължават да работят, асансьорите да се движат, хладилниците да охлаждат.
В розовата градина издяланите от гранит херувимчета във фонтана щяха да продължат да пишкат безкрайно.
Тази резервна система нямаше да бъде чак толкова полезна, ако непознати до този момент вулкани изригнеха под Лос Анджелис и от тях потечаха реки от лава, превръщащи стотици квадратни километри в пушеща пустиня, или ако някой астероид се стовареше върху Бел Еър. Дори и звезда със славата и богатството на Татко призрак не можеше да се предпази срещу катаклизми от планетарен мащаб.
Ако швейцарските генератори в бункера престанеха да работят, тогава серия от акумулаторни батерии, сякаш дошли от замъка на Франкенщайн, с двайсетгодишен живот, всяка огромна като бъчва, щяха моментално да се задействат. Те можеха да поддържат ограничено осветление за спешни случаи, всичките компютри, системата за охрана и други жизненоважни уреди в продължение на цели деветдесет и шест часа.
Ако електричеството в града спреше, ако генераторите бъдеха разрушени, ако гигантските акумулатори с двайсетгодишен живот се окажеха безполезни, навсякъде из къщата бяха поставени множество фенерчета за осветление по време на земетресение. Лично Фрик смяташе, че такава поредица от бедствия може да се случи само при нашествие на извънземни с електромагнитно импулсно въоръжение.
Във всеки случай според госпожа Макбий в имението имаше 214 фенерчета за осветление при земетресение, което означаваше, че човек може спокойно да заложи живота си, че те не са 213 или 215.