Обзавеждането в стаите на Фрик беше сменено предишната година. Вътрешният дизайнер на Татко призрак беше развел момчето по магазините. За обновяването на мебелите в неговата част на къщата баща му му беше отпуснал трийсет и пет хиляди долара.
Фрик не беше молил за нови изискани мебели. Той никога не молеше за нищо, с изключение на Коледа, когато бе принуден да попълва детинския формуляр до Дядо Коледа, който баща му настояваше да му бъде даден от госпожа Макбий. Идеята за смяната на мебелите беше изцяло на Татко призрак.
Никой освен Фрик не смяташе, че е лудост да се дадат трийсет и пет хиляди на деветгодишно момче, за да си смени мебелите. Дизайнерът и продавачите се държаха, сякаш беше напълно в реда на нещата всяко деветгодишно дете да разполага с такава сума за същата цел.
Безумци.
Фрик често подозираше, че хората около него, които говореха тихо и приличаха на нормални, всъщност бяха АБСОЛЮТНО ОТКАЧЕНИ.
Всеки предмет в обновения му апартамент беше модерен, лъскав и ярък.
Той нямаше нищо против мебелите и изкуството от миналите времена. Те му харесваха. Ала пет и половина хиляди квадратни метра, отрупани с изящни антики, бяха предостатъчно.
В собствените си владения той искаше да се чувства като дете, а не като старо френско джудже, на каквото понякога му се струваше, че прилича сред всички тези френски антики. Искаше му се да може да вярва, че нещо като бъдещето наистина съществува.
Той имаше на разположение цял апартамент с хол, спалня, баня и дрешник.
Все още задъхан, Фрик изтича през хола. Още по-задъхан той прекоси спалнята си и влезе в дрешника. Дрешникът не беше някакъв мизерен килер. Ако Фрик притежаваше порше, той би могъл да влезе вътре с него.
Ако включеше порше в списъка си с желания до Дядо Коледа, то най-вероятно щеше да бъде паркирано на алеята пред къщата в празничното утро с огромна панделка на покрива.
Безумци.
Макар че Фрик имаше повече дрехи, отколкото му бяха нужни или искаше да има, те заемаха само четвърт от дрешника. Останалата част от помещението беше запълнена с етажерки, на които бяха наредени колекции от фигурки на войници, които му бяха много скъпи, игри в кутии, които му бяха безинтересни, както и видеокасети и дивидита на всички тъпи и скучни детски филми, произведени през последните пет години, които директорите на студиа или хора, които искаха да се подмажат на баща му, му изпращаха като подарък.
В дъното на дрешника шестметровата стена от пода до тавана беше покрита с три библиотечни секции. Той протегна ръка към третата полица в дясната секция и натисна един скрит бутон. Средната секция се оказа тайна врата, която се завъртя и се отвори. Етажерките бяха дълбоки 25 сантиметра, което оставяше проход от около седемдесет и пет сантиметра от двете страни.
На някои от възрастните би се наложило да минават странично през тези отвори. Фрик обаче влизаше безпрепятствено в тайника зад дрешника.
Пространството зад секциите имаше размери метър и осемдесет на метър и осемдесет с врата от неръждаема стомана. Макар да не беше от плътен метал, тя беше дебела десет сантиметра и изглеждаше внушителна.
Вратата беше отключена, когато Фрик я откри преди три години. Сега също беше отключена. Той така и не намери ключ за нея.
Освен обикновената брава вдясно, вратата имаше и втора брава в центъра. Тя се въртеше на 360 градуса и всъщност не беше брава, а ръчка, подобна на онези, които се използват в касите на прозорците.
От двете страни на ръчката имаше два странни предмета, които приличаха на клапани.
Той отвори вратата, светна лампата и влезе в помещение с размери пет на три и половина метра. Това място беше странно в много отношения.
Подът беше покрит със стоманени плоскости. Стените и таванът също.
Тези пластини бяха запоени много прецизно една за друга. Фрик бе изучавал стаята, но не бе успял да открие и най-малката цепнатина или дупчица в спойките.
Вратата имаше гумено уплътнение. Вече остаряло, изсъхнало и напукано, то навярно бе осигурявало навремето херметична изолация между вратата и касата.
От вътрешната страна на вратата беше вградена гъста мрежа, зад която се намираше механизъм, който момчето бе изучавало многократно с помощта на фенерче. През мрежата се виждаха перките на вентилатор, зъбчати колела, прашни лагери и други части, чиито имена Фрик не знаеше.