Глава 18
Разтревожен и едва дишащ в суфакаториума, Фрик, който без съмнение беше посинял повече от всякога, се избута от центъра на помещението и седна, подпрял гърба си на стоманената стена.
Струваше му се, че инхалаторната помпа в дясната му ръка тежи малко повече от джип „Мерцедес 500“ клас М.
Ако това се случеше на баща му, той щеше да е заобиколен от достатъчно голям антураж да му помогне да вдигне тази идиотщина. Още един недостатък да бъдеш самотен многознайко.
Поради недостига на кислород мислите му се разбъркаха. За момент той повярва, че дясната му ръка е прикована към пода под тежестта на пушка, че той иска да вдигне пушка и да я сложи в устата си.
Фрик за малко не хвърли помпата от ужас. После, в момент на прояснение, той я позна и я стисна още по-здраво.
Не можеше да диша, не можеше да мисли, можеше само да свирка и да кашля и изглеждаше, че развива един от онези редки пристъпи, които бяха толкова тежки, че изискваха лечение в болница. Лекарите там го бодяха и мушкаха, огъваха и извиваха, като през цялото време си бърбореха за любимите си филми с Манхайм. Сцената със слоновете! Скокът между два летящи самолета без парашут! Потъващият кораб! Извънземната змия цар! Странните маймуни! Сестрите изпадаха в екстаз пред него и му обясняваха какъв невероятен късмет има и колко е вълнуващо да имаш баща, който е звезда, герой, мъжествен красавец, гений.
Май бе по-добре да умре тук, да умре сега.
Макар да не бе Кларк Кент, нито Питър Паркър, Фрик вдигна тежката помпа към лицето си. Лапна отвора и впръсна една доза в гърлото си, поемайки колкото можеше най-дълбоко дъх, което изобщо не беше дълбоко.
В гърлото му беше заседнало твърдо сварено яйце или камък, или огромна топка слуз, достойна за Книгата за рекорди на Гинес, някаква тапа, която пропускаше само много тънки струйки въздух да влизат и да излизат.
Той се наведе напред. Започна да стяга и отпуска мускулите на врата, на гърдите и на корема си. Мъчеше се да вкара прохладния въздух с лекарството в дробовете си и да изкара горещия, застоял въздух, залепнал като сироп в гърдите му.
Две впръсквания. Това беше предписаната доза.
Той натисна помпата за второто.
Би могъл да се задави от леко металния вкус на аерозола, ако възпалените му и подути дихателни пътища бяха в състояние да причинят задавяне, но тъканите му можеха само да се свиват, а не да се разтягат, и гърлото и гърдите му се стягаха все повече.
Жълто-сиви сажди се посипаха пред очите му и той бавно се потопи в полумрак.
Зави му се свят. Седнал на пода и опрял гръб на стената, той се чувстваше, сякаш стои на един крак върху опъната нависоко тел и се клатушка с риск да падне от смъртоносна височина.
Две впръсквания. Той вече ги беше поел.
Предозирането не беше за препоръчване. Беше опасно.
Две впръсквания. Трябваше да е достатъчно. Обикновено беше.
Понякога дори само една доза го измъкваше от тази невидима примка.
Не предозирай. Лекарско нареждане.
Дай възможност на лекарството да подейства. Лекарска инструкция.
Лекарите да си гледат работата.
Той натисна помпата за трето впръскване.
Едно изтракване, подобно на зарчета, хвърлени върху дървена дъска, излезе от гърлото му и свиркането се притъпи и заприлича повече на стържещ вятър.
Горещият въздух изскочи шумно навън. Хладният въздух нахлу в дробовете му. Фрик се оправяше.
Пусна помпата в скута си.
Средно петнайсет минути му бяха необходими да се възстанови от астматичен пристъп. Нищо повече не можеше да направи, освен да изчака.
Мракът, който го бе обгърнал, избледня и замъгленото му зрение постепенно се проясни.
Седнал на пода в празна, облицована със стомана стая, Фрик нямаше с какво друго да отвлече вниманието си, освен с куките на тавана, така че той се загледа в странните им извити форми и се замисли.
Когато откри това помещение, то му напомни за сцени от филми, в които действието се развиваше в месарски складове с висящи на куки от тавана части от заклани животни.
Беше се замислил дали някой побъркан престъпен гений не беше окачал труповете жертви си в този таен склад. Може би навремето тази стая е била охлаждана.
Куките обаче бяха близо една до друга и беше невъзможно да се закачат тела на мъже и жени. Отначало Фрик бе стигнал до мрачното заключение, че убиецът е събирал тук мъртви охладени деца.