Ала онова, което видя, макар да бе неочаквано, не го учуди.
В основата на бронзовата табелка лежаха двайсетина прясно откъснати рози с дълги стъбла. В цветарския магазин ги бяха увили във фуния от целофан, който отчасти защитаваше цветовете от плющящия дъжд.
Това бяха хибридни чайни рози, златисто червени на цвят, от вида „Бродуей“. От всички рози, които Хана беше обичала и отглеждала, „Бродуей“ й бяха най-любимите.
Итън се завъртя бавно в кръг и огледа гробището. Никъде по леко наклонените зелени простори не се виждаше човешка фигура.
Той се взираше с особено подозрение във всеки кедър, във всеки дъб. Доколкото можеше да види, зад техните дънери не се криеха тайни наблюдатели.
По тесния криволичещ път към гробището не се движеше никакво превозно средство. Единствено колата на Итън, бяла като зимата, блестяща като леда, беше паркирана там.
Извън очертанията на гробището под булото на дъжда и мъглата се ширеха градски площи, които приличаха повече на призраци, отколкото на истински град. От уличните им лабиринти не долиташе шум от пътното движение, нито се чуваше звукът на клаксони, сякаш всичките жители отдавна се бяха пренесли в тихите зелени поля, заобикалящи Итън.
Той отново погледна букета. Розите „Бродуей“ грееха с ярките си цветове и ухаеха прекрасно. Те вирееха в градини с много слънце и бяха по-устойчиви на болести от много други видове.
Двайсетина рози, оставени върху гроб, нямаше да бъдат допуснати като веществено доказателство в съда. Въпреки това за Итън ярките цветя бяха достатъчно добро доказателство за странната проява на ухажване от страна на мъртвите към мъртвите.
Глава 20
Хазарт Янси ядеше ореховка и пиеше кафе от термос, седнал в кола без марка точно пред блока на Ролф Рейнърд в Западен Холивуд.
До падането на ранния зимен здрач оставаха още трийсет минути, но заради бурята от цял час градът беше потънал в мрак. Активирани от фотоелектрически датчици, уличните лампи вече светеха и придаваха стоманен блясък на дъждовните капки, които сякаш все повече приближаваха прозрачното сиво небе към земята.
Макар да изглеждаше, че Хазарт се наслаждава на яденето на сладкиши в работно време, той всъщност обмисляше как да подходи към Рейнърд.
След обяда с Итън той се беше върнал на работното си място в отдела за убийства. За няколко часа с помощта на интернет и на телефона той бе научил доста неща за въпросната личност.
Ролф Рейнърд беше актьор, който нямаше редовни професионални ангажименти. От време на време той получаваше второстепенна роля като лошо момче в епизоди на някоя долнопробна сапунена опера, но между тях се наблюдаваха дълги периоди на безработица.
В един от епизодите на Досиетата Х той играеше федерален агент, който бива доведен до психоза от извънземна мозъчна пиявица. В Закон и ред ролята му бе на личен треньор психопат, който убива жена си и се самоубива още в началото на филма. В телевизионна реклама за дезодорант той бе представен като пазач психопат в съветски ГУЛАГ. Тя никога не бе излъчена по национална телевизия и той не бе взел големи пари от нея.
Актьор, който имаше нещастието да бъде избиран все за една и съща роля, обикновено не попадаше в този професионален капан, докато не постигнеше голям успех е превъплъщаването си в незабравим образ. От там нататък публиката не можеше да го възприеме в каквато и да било друга роля, освен тази, която му беше донесла известност.
В случая с Рейнърд обаче той бе избран за една определена роля дори в неуспеха си. Това говореше на Хазарт, че известни качества в личността и поведението на този мъж не му позволяваха друго, освен да пресъздава душевно неуравновесени типове, че му се удаваше да играе ролята на личност, чиято дъска хлопа, защото неговата също хлопаше.
Независимо от нередовния си доход Ролф Рейнърд живееше в голям апартамент в хубава сграда и в добър квартал. Обличаше се изискано, посещаваше най-модните нощни клубове с млади актриси, които пиеха „Дом Периньон“ и караха нови ягуари.
Според бившите приятели на овдовялата майка на Рейнърд, Мина, тя е обичала безумно сина си, била е убедена, че някой ден той ще стане звезда, и го е субсидирала с тлъста сума всеки месец.
Те бяха бившите й приятели, защото Мина Рейнърд беше починала преди четири месеца. Тя бе първо простреляна с куршум в крака и после пребита до смърт с мраморна лампа, богато украсена с инкрустации от бронзова позлата.