Безжизнените, разширени от шока сини очи на актьора изглеждаха по-малко студени, отколкото бяха приживе. Видът му говореше, че вече е готов за среща със Създателя.
Хазарт прескочи трупа и излезе от апартамента. Той видя, че убиецът е стигнал до края на коридора и е започнал да се спуска по стълбите надолу, като вземаше по две стъпала наведнъж. Хазарт хукна след него.
Глава 21
Денят си отиваше с дъжд и мъгла, но суровото лице на нощта още не се беше показало.
На една от западните улици, пълна с художествени галерии, скъпи магазини и ресторанти, в които елитарните възгледи бяха предпочитани пред изисканата храна, Итън паркира колата плътно до червена линия с две колела в наводнената канавка. Беше убеден, че патрулите не глобяват със същия ентусиазъм за неправилно паркиране при лошо време, както при хубаво.
Бизнесът в този район се стараеше да привлече изискана, първокласна клиентела, поради което фасадите на офисите не изпъкваха с ярки цветове и надписите бяха дискретни. Многото пари крещят, богатството шепне.
Магазините още работеха и на повечето ресторанти им оставаше час до отварянето. Рано запалените улични лампи позлатяваха капещите листа на дърветата и превръщаха мокрите тротоари в пътеки, обсипани с блестящи съкровища.
Понеже не носеше чадър, Итън се движеше под навесите над магазините, които искряха с жълто-кафяви, гористозелени, сребристи или черни отблясъци, с изключение на навеса над „Рози завинаги“, който беше наситено кораловорозов.
Името на магазина спокойно би могло да бъде и „Само рози“, защото зад стъклените витрини покрай стените на голямото помещение не се виждаха други цветя, освен рози, аранжирани с папрат и друга зеленина в прекрасни букети.
Благодарение на интереса на Хана към цветята дори пет години, след като тя бе заспала вечен сън под розите, Итън можа да разпознае много от видовете в цветарския магазин.
Ето тази роза е толкова тъмночервена, че чак чернее, и листата й са като от кадифе, с което си е спечелила името „Черна магия“.
А ето и розата, наречена на името на Джон Ф. Кенеди — белите й листа са толкова месести и лъскави, че приличат на восъчни.
Ето розата „Шарлот Армстронг“ с едрите й, ухайни, наситено розови цветове. А това е „Жарден дьо Багател“, „Рио Самба“, „Пол Маккартни“, „Огюст Реноар“, „Барбара Буш“, „Вуду“, „Мечтата на булката“.
Зад щанда имаше една изключителна роза, която изглеждаше, както би могла да изглежда Хана, ако беше доживяла до шейсет. Гъста прошарена коса, подстригана късо и бухнала. Големи тъмни очи, преливащи от жизненост и радост. Времето не беше накарало красотата на тази жена да избледнее, а я беше обогатило с патината на опита.
Итън прочете името върху блузата на продавачката и попита:
— Роуена, повечето от розите във витрините са хибридни чайни рози. Обичате ли пълзящите рози?
— О, да, всички видове рози — отвърна Роуена с мелодичен и топъл глас. — Но много рядко работим с пълзящи рози. Видовете с дълги стъбла са по-подходящи за декорация.
Той се представи и както му беше обичаят в такива случаи, обясни, че е бил детектив в отдела за убийства, но неотдавна се е преместил на работа като асистент на голяма знаменитост.
Лос Анджелис и околностите му гъмжаха от позьори и мошеници, които претендираха, че имат нещо общо с богатите и известните. И все пак дори и онези, които се бяха превърнали в скептици в този град на измамата, вярваха на думите на Итън или поне си даваха вид, че вярват.
Хана беше заявила, че хората му вярват, защото в него се съчетават тихата стоманена сила на Мръсния Хари Калахан и искрената невинност на Хък Фин. Точно този филм, бе отвърнал Итън, не бих искал никога да гледам.
Дали заради приликата с Хари-Хък, или по друга причина, Роуена прие, че Итън е това, за което се представя.
— Ако позная кой е любимият ви вид пълзяща роза — рече Итън, — ще ми отговорите ли на няколко въпроса за клиент, когото сте обслужили по-рано този следобед?
— Кой проявява интерес към това — полицията или някоя знаменитост?
— И двете.
— Чудесно! Много е приятно да работиш в магазин за рози, но в него има повече благоухание, отколкото вълнение. Хайде, опитайте се да познаете.
Понеже в Роуена той виждаше Хана, каквато би могла да бъде на шейсет, той назова розата, която починалата му жена бе обичала най-много: