Под звуците на фалшивата накъсана музика на полицейските радиовръзки, заобиколен от парамедици, Итън се понесе на количка през дъжда към близката линейка.
Белият бус имаше едър надпис с червени букви, украсени с позлата, СПЕШНА ПОМОЩ, под който блестеше надпис с по-малки букви Болница „Богородицата на Анджелис“.
Може би щяха да го сложат на легло в бившата стая на Дъни.
Тази перспектива го изпълни с вледеняващ ужас.
Той затвори за миг очи, чу мъже да се подканят „внимателно“ и „полека“ и когато ги отвори отново, се оказа, че вече е в линейката.
В дясната му ръка беше вкарана игла, към която бе закачена система.
За първи път той чу дишането си. Свистенето и хъркането бяха знак, че не само краката му са премазани. Навярно единият или и двата му дроба бяха притиснати от счупените му ребра.
Прииска му се да изпита болка. Всичко би било по-добре от това да не усеща нищо.
Парамедикът, който стоеше до Итън, се обърна загрижено към колегата си под дъжда до линейката.
— Няма време за губене.
— Ще подпаля асфалта — обеща бруленият от дъжда мъж и затръшна вратите.
Върху двете странични стени, близо до тавана, бяха опънати гирлянди от блестящ червен станиол. В краищата и по средата на всяка гирлянда висяха по три малки сребърни звънчета. Коледна украса.
Звънчетата във всеки комплект бяха вързани с обща връвчица. Най-горното звънче беше най-голямо и покриваше върха на средното, което от своя страна покриваше върха на третото и най-малко звънче.
При затръшването на вратите звънчетата на всяка връвчица се чукнаха едно в друго и издадоха сребрист звън, нежен и тих като музиката на фея.
Парамедикът сложи кислородна маска върху лицето на Итън.
Есенната прохлада и пролетният аромат на обогатения въздух облекчиха горещото му гърло, но свистенето в гърдите му не отслабна.
Шофьорът седна зад волана и затръшна вратата, с което отново накара станиола да заблести и звънчетата да зазвънят.
— Звънчета — промълви Итън, но кислородната маска заглуши гласа му.
Парамедикът, който се готвеше да пъхне накрайниците на слушалката в ушите си, се спря и попита:
— Моля?
При вида на слушалката Итън осъзна, че може да чуе пулса си, но това, което чуваше, беше с неравномерна сила и ритъм и будеше тревога.
Стана му ясно, че чува не само собственото си сърце, но също и тропота от копитата на приближаващия се кон на смъртта.
— Звънчета — повтори той и в съзнанието му се отприщиха вратите на хиляди страхове.
Линейката потегли и сирената нададе пронизителния си вой.
Итън не можеше да чуе звънчетата през жалостивия писък, но виждаше как най-близката тройка трепери на връвчицата си. Трепереше.
Той протегна лявата си ръка към висулката, но не можа да я стигне. Пръстите му уловиха празния въздух.
Парализиращият страх замъгли и обърка мислите му и вероятно го хвърли в делириум, но звънчетата започнаха да му се виждат не просто като украшения, а като нещо мистично с гладката си и блестяща повърхност, със святкащите си извивки, едно въплъщение на надеждата, за което той изпита непреодолима нужда да се хване.
Явно парамедикът беше разбрал колко силно Итън желае да подържи звънчетата, въпреки че причината не му бе ясна. Той извади малка ножичка от един комплект инструменти и полюшквайки се в такт с клатенето на движещата се кола, сряза връвчицата, с която най-близката тройка беше завързана върху гирляндата.
Итън я стисна в лявата си ръка колкото нежно, толкова и яростно.
Беше изтощен, но не смееше да затвори очи отново, защото се страхуваше, че сетне, когато ги отвори, няма да види нищо, освен мрак, който никога няма да си отиде, и от тук нататък той няма да види нищо от света.
Парамедикът взе пак слушалката и вкара накрайниците в ушите си.
С пръстите на лявата си ръка Итън преброи звънчетата на връвчицата от най-малкото до най-голямото и обратно.
Усети, че държи това украшение, както бе държал броеница в тихата болнична стая през последните нощи от живота на Хана — с еднаква доза отчаяние и надежда, с неочаквано страхопочитание, което поддържаше сърцето, и стоицизъм, който го бронираше. Надеждата му не се бе осъществила, но стоицизмът бе от жизнена важност, когато се бе наложило да преживее загубата й.