Естествено, ако кажеше на някого, че това са едни от най-щастливите моменти от живота му, Клубът на жалките нищожества щеше да му издигне паметник с деветметрова скулптура, подчертавайки чорлавата му коса и тънкия му врат, и щеше да я освети с прожектор върху хълма, на който стоеше надписът ХОЛИВУД.
Затова в тази понеделнишка вечер, макар че би предпочел да се храни в прожекционната зала, докато гледа как баща му пребива разни злодеи и спасява всички деца в едно сиропиталище, той вечеряше във винарската изба, защото покрай трескавата подготовка за Коледа другаде човек не можеше да намери спокойно място в Палацо Роспо.
Госпожа Санчес и госпожа Норберт, прислужничките, които живееха в имението, бяха заминали в преждевременен отпуск за празниците преди десет дни. Те нямаше да се върнат до четвъртък сутринта, на 24 декември.
Госпожа и господин Макбий щяха да отсъстват във вторник и сряда, за да отпразнуват преждевременно Коледа със сина си и семейството му в Санта Барбара. Те също щяха да се върнат в Палацо Роспо на 24 декември, за да се погрижат най-голямата кинозвезда в света да получи помпозното посрещане, което му се полага, когато се върнеше от Флорида по-късно същия следобед.
В резултат на това сега, в понеделник вечер, останалите четири прислужнички и домашните помощници работеха извънредно под твърдото ръководство на двамата Макбий, редом с няколко специално наети фирми, включващи екип от шестима чистачи на под, специализирани в грижите за мрамор и варовик, екип от осмина празнични декоратори, както и експерт по фън-шуй, който да внимава подредбата на разните елхи и други празнични украси да не обърка енергийните потоци в голямата къща.
Лудница.
Фрик намери убежище далеч от бръмченето на подочистачките и веселата глъч на побърканите по Коледа празнични декоратори в дълбокото подземие на винарската изба. Между тези тухлени стени под ниския тухлен таван единствените звуци, които се чуваха, бяха преглъщането му и тракането на вилицата по чинията.
И изведнъж: тинга-линга-лиии.
Приглушен, но достатъчно силен, звънът идеше от една бъчва.
Тъй като температурата в залата за дегустация беше прекалено висока за съхраняването на вино, бъчвите и бутилките от тази страна на избата бяха чисто декоративни.
Тинга-линга-лиии.
Наредени една върху друга до тавана покрай една от тухлените стени, дъната на няколко от огромните бъчви бяха на панти и можеха да се отварят като врати. Някои от тях имаха полици във вътрешността, на които бяха наредени чаши за вино, ленени салфетки, тирбушони и други подобни неща. В четири от тях се помещаваха телевизори, които даваха възможност на ценителите на вино да гледат едновременно няколко канала.
Тинга-линга-лиии.
Фрик отвори бъчвата с телефоните, вдигна слушалката и се опита да говори в обичайния си стил, решен да не допусне да го помислят за изплашен.
— Тук е Пийт от Службата за борба с вредителите и Школата за домашно консервиране. Ще избавим дома ви от плъхове и ще ви научим как да ги консервирате за празничната трапеза.
— Здравей, Елфрик.
— Как се казваш, намери ли се името ти?
— Изгубено е.
— Това малкото ти име ли е, или фамилията?
— И двете. Харесва ли ти вечерята ти?
— Не вечерям.
— Какво ти казах за лъжите, Елфрик?
— Че няма да ми докарат нищо друго, освен мъка.
— Често ли се храниш във винарската изба?
— На тавана съм.
— Не си търси белята, момче. Тя сама ще дойде при теб, без твоята помощ.
— Хората, които се занимават с кино, лъжат по двайсет и четири часа в денонощието и само стават по-богати от това — възрази Фрик.
— Понякога бедата идва бързо — увери го непознатият от телефона. — По-често минава цял живот, преди да дойде, но накрая се стоварва като огромно ревящо море.
Фрик замълча.
Непознатият на телефона му отвърна със същото.
Най-сетне Фрик пое дълбоко дъх и рече:
— Трябва да призная, че си стряскащо копеле.
— Ти прогресираш, Елфрик. Каза една истина.
— Открих място, където никой да не може да ме намери.
— Имаш предвид тайното помещение зад дрешника ти?
Фрик никога не беше допускал, че в кухините на костите му живеят разни влечуги, но сега изведнъж ги почувства как пълзят из костния му мозък.
— Стаята със стоманени стени и куки по тавана — продължи непознатият, — там ли мислиш, че можеш да се скриеш?