Бащата на Фрик обаче изпитваше едва ли не маниакално отвращение към праха и затова тук не се допускаше да се появи дори прашинка. Като полагаха особено старание да не бутат бутилките, чистачите минаваха с прахосмукачка по рафтовете веднъж в месеца, а също и по тавана, стените и пода.
Тук-там по ъглите на коридорите и в тъмните чупки на сводестите тавани се съзираха нежни паяжини. Някои от тях имаха прост строеж, други представляваха сложни плетеници.
В тях обаче не се забелязваха осемкраките им стопани архитекти. Към паяците се проявяваше абсолютна нетърпимост.
Когато чистеха с прахосмукачка, работниците внимаваха да не повредят тези деликатни плетеници, които не бяха сътворени от паяци, а от специалист по декора от любимото филмово студио на Татко призрак. И все пак паяжините се зацапваха. Два пъти в годината господин Кнут, специалистът по декора, ги сваляше от стените, измиваше ги и после ги поставяше наново.
Но виното беше истинско.
Докато се луташе из лабиринта, Фрик изчисляваше колко дълго баща му трябва да прекара в мъртвешки запой с вино, за да изпразни тази изба.
Трябваше да направи някои изчисления, като например, че Татко призрак ще спи осем часа в денонощието. Като постоянно натряскан, той можеше да спи и по-дълго, но за да не се усложнява сметката, трябваше да се приеме някакво постоянно число. Осем.
Нека също да допуснем, че един зрял мъж може да се поддържа непрекъснато пиян, като изпива по една бутилка вино на всеки три часа. За да изпадне първоначално в състояние на опиянение, ще са му необходими час или два, за да пресуши първата бутилка, но след това трябваше да изпива по една бутилка на всеки три часа.
Всъщност последното не беше просто допускане, а си беше наблюдение от действителността. Фрик бе присъствал многократно на сбирки, на които разни актьори, писатели, рокзвезди, режисьори и други знаменити пияндета с вкус към хубавото вино се наливаха с доста по-голяма скорост от бутилка на три часа и винаги успяваха да се отрежат до припадък.
Значи пет бутилки, разпределени равномерно през шестнайсетте часа за всеки ден. Четиринайсет хиляди, делено на пет, прави две хиляди и осемстотин.
Съдържанието на тази изба можеше да държи баща му накъркан в продължение на две хиляди и осемстотин дни. Две хиляди и осемстотин, делено на триста шейсет и пет…
Над седем години и половина. Баща му можеше да стои в алкохолен унес, докато Фрик завърши гимназия и избяга, за да постъпи на служба във Военноморските сили на САЩ.
Естествено, най-голямата кинозвезда в света никога не пиеше повече от една чаша вино на вечеря. Той не вземаше никакви наркотици, включително и марихуана, която се смяташе от всички останали в Холивуд едва ли не за здравословна. „Не съм безгрешен — бе казал веднъж той на един репортер от списание Премиер, — но всичките ми грехове и недостатъци са от духовно естество.“
Фрик нямаше ни най-малка представа какво означаваше това, въпреки че бе посветил много време на опитите да го проумее.
Вероятно Мин дю Лак, постоянният духовен наставник на баща му, би могъл да обясни смисъла на тези думи. Фрик не смееше да го помоли за превод, защото Мин го плашеше почти толкова, колкото и господин Сатър, извънземният хищник, маскиран като домашния им майстор-готвач.
Когато стигна до последната пещера, най-отдалечената от входа на избата, той отново чу стъпки. Както и преди, наклони глава настрани и се заслуша внимателно, но не долови нищо подозрително.
Понякога въображението му се развихряше лудо.
Преди три години, когато бе на седем, той бе твърдо убеден, че нещо странно, зелено и люспесто изпълзява от тоалетната чиния в банята му след мръкване и чака да го налапа, ако реши да отиде по малка нужда след полунощ. В продължение на месеци, ако Фрик се събудеше посред нощ с надут пикочен мехур, той излизаше от апартамента си и използваше безопасни бани на други места в къщата.
В собствената си баня, окупирана от чудовището, той бе сложил курабийка в чинийка. Нощ след нощ тя оставаше недокосната. След време той бе заменил курабийката с парче сирене, а по-късно — с месо. Едно чудовище можеше да не се интересува от курабийки, можеше да навири пренебрежително нос на сиренето, но никой месояден звяр не би могъл да устои на руло Стефани с червени чушки.
Когато рулото остана непипнато цяла седмица, Фрик започна отново да използва банята си. Нищо не го изяде.