Сега също нищо не се появи и в последната пещера. Нищо, освен струята хладен въздух и мъждукащата светлина от имитациите на газови лампи.
Коридорът, който свързваше входа и изхода, разделяше пещерата горе-долу наполовина. От дясната страна на Фрик се намираха още рафтове с бутилки вино. От лявата му страна от пода до тавана бяха наредени запечатани дървени каси с вино.
Съдейки по надписите, те съдържаха хубаво френско бордо. Всъщност те бяха пълни с най-евтиния боклук, който само изпадналите скитници биха пили, и той без съмнение се бе превърнал в оцет десетилетия преди Фрик да се роди.
Дървените каси бяха сложени тук отчасти за украса и отчасти за да прикрият входа към килера за порто.
Фрик натисна едно скрито копче. Част от дървените каси хлътнаха.
Отзад се намираше помещение с размерите на дрешник. В дъното му имаше рафтове с шишета порто от преди петдесет, шейсет и седемдесет години.
Порто е десертно вино. Фрик предпочиташе шоколадова торта.
Той смяташе, че дори в края на трийсетте години на двайсети век, когато тази къща бе построена, не е имало набези от крадци на порто. Изглежда, скривалището бе направено просто за кеф.
Тайникът, по-малък по размер от склада за кожи, можеше да послужи за скривалище в зависимост от това колко дълго трябваше да остане в него. За няколко часа ставаше.
Но ако трябваше да изкара там два-три дни, би се почувствал като погребан жив. Би обезумял и би се разкрещял от клаустрофобия и предавайки се напълно на лудостта, навярно би се самоизял, като започнеше от пръстите на краката си и продължеше нагоре.
Потресен от насоката, която бе взел вторият им разговор, той бе пропуснал да попита непознатия от телефона колко време ще трае обсадата.
Фрик напусна тайника с портото и затвори скритата врата.
Когато се обърна, той забеляза движение по коридора, от който бе влязъл в последната пещера. Не беше само трепкащата светлина от фалшивите газови лампи.
Един голям, странен спираловиден силует се плъзгаше покрай рафтовете и тавана, осветен от оскъдните пламъчета, които му придаваха още по-зловещ вид. Приближаваше се към пещерата.
За разлика от баща си, когато се намереше натясно на големия екран, Фрик се скова от страх и не бе в състояние нито да нападне, нито да побегне.
Призрачно безформена, меняща се, въртяща се полека, сянката се приближаваше все повече и повече, докато страшният й източник се появи в началото на коридора — един дух, призрак, привидение, несиметричен и мъгляв, полупрозрачен и излъчващ слаба светлина, спускащ се бавно към него, движен от свръхестествени сили.
Фрик отстъпи панически назад, препъна се, падна и се удари така силно, че си спомни, че задникът му е също толкова кльощав както бицепсите му.
От коридора привидението влезе в пещерата, плъзгащо се като морска котка в океанските дълбини. Меката светлина си играеше с пулсиращата сянка върху него, придавайки му още по-тайнствен вид на забулено или брадато зло.
Фрик скри лицето си в ръце и надникна между пръстите си, когато духът стигна над него. За момент безтегловното и бавно въртящо се привидение му напомни на Млечния път с нежните му като паяжина спираловидни ръкави — и тогава той осъзна какво бе то.
Една от фалшивите паяжини, измайсторени от господин Кнут, се бе откачила и се рееше лениво, носена от струята хладен въздух. Тя сякаш плуваше с призрачната грация на медуза по въздушното течение през пещерата към следващия коридор.
Дълбоко засрамен, Фрик се изправи.
След като напусна пещерата, паяжината се закачи на една от лампите на стената, оплете се и увисна, ефирна и пърхаща, сякаш бе част от бельото на Тинкърбел.
Ядосан на себе си, Фрик побягна от избата.
Чак когато стигна до залата за дегустация и затвори тежката стъклена врата зад себе си, той осъзна, че паяжината не би могла да се откачи сама. Въздушното течение не би могло да я откъсне и да я понесе.
Някой трябва да се беше я бутнал и Фрик бе сигурен, че не той беше сторил това.
Той подозираше, че някой, който го преследваше отблизо във винарската изба, я бе откачил внимателно от ъгъла, без да я скъса или да я слепи на топка, и я беше пуснал да се носи по течението, за да му вземе страха.
От друга страна, той си спомняше много добре люспестото зелено чудовище, живеещо в тоалетната, което не се бе оказало достатъчно реално дори да си похапне от рулото стефани.