Той постоя за момент, бърчейки чело над масата в залата за дегустация. Докато бе бродил из лабиринта, някой бе прибрал чиниите му.
Вероятно някоя от прислужничките е почистила. Или може би госпожа Макбий, макар че при нейната заетост тази вечер тя най-вероятно би изпратила мъжа си.
Защо който и да било от тях би го последвал във винарската изба, без да му се обади, и защо би пуснал паяжината, изтъкана от Кнут, да се носи по течението, за него беше невъзможно да си обясни.
Фрик се почувства оплетен в истинска паяжина, която не бе произведение на господин Кнут, една невидима паяжина на загадъчна конспирация.
Глава 32
Веднага след като му се обаждат по телефона, Дъни Уислър изпълнява и подкарва директно към Бевърли Хилс.
Колата повече не му трябва. Въпреки това на него му е приятно да седи зад волана на автомобил с високи технически показатели, а и удоволствието от самото шофиране придобива нова пикантност в светлината на скорошните събития.
Докато пътува, светофарите светват зелено точно когато му трябва, в движението непрекъснато се отваря място за него и той поддържа такава скорост, че черни криле от вода се вдигат от гумите му през по-голямата част от пътя. Той би трябвало да се чувства на върха на щастието, но съзнанието му е обременено с много тревоги.
В хотела, където цената на пристигащите и тръгващите си лимузини се изразява с шестцифрена сума, той оставя колата си на входа, за да бъде паркирана от персонала. Дава двайсет долара бакшиш на служителя, защото няма изгледи да се задържи достатъчно дълго, за да изхарчи всичките си пари за удоволствия.
Пищният разкош на фоайето го обгръща с такава топлина от цветове, форми и материи, че за Дъни е лесно да забрави студената и дъждовна нощ навън.
С разкошни ламперии, скъпо оборудване, романтично осветление, образец на омайващ декор, барът на хотела е огромен и въпреки това претъпкан.
Всяка жена тук, независимо от възрастта си, е красива благодарение на божията милост или на ножа на добър хирург. Половината от мъжете притежават чара и хубостта на кинозвезди, а останалата половина си мислят, че ги имат.
Повечето от тези хора работят в развлекателната индустрия. Не са актьори, а агенти и ръководни кадри в киностудии, рекламни дейци и продуценти.
В друг хотел, на друго място в града би могло да се чуят няколко чужди езика, но тук се говори на английски, и то само на тази ограничена, но цветиста негова версия, известна като диалекта на сделката. Тук се създават връзки, правят се пари, планират се сексуални оргии.
Тези хора, пълни с енергия и оптимизъм, са кокетни, шумни и убедени в безсмъртието си.
Подобно на Кари Грант, който се плъзга с такава лекота през забавляващи се тълпи във филмови сцени, сякаш е на кънки, докато останалите са с букаи на краката, Дъни се носи покрай бара през множеството право към една желана от всеки маса за четирима в ъгъла, на която седи самотен мъж.
Името на този мъж е Тифон или поне той твърди така. При запознанство той обяснява, че това е името на чудовище от гръцката митология, звяр, който пътувал с бурите и разнасял терор с дъжда. После се засмива, навярно защото съзнава, че името му е пълна противоположност на външността му, на безупречния му вид на бизнесмен и изисканите му маниери.
Нищо в Тифон няма и най-далечна прилика с чудовища или буреносни облаци. Той е закръглен, белокос, с миловидно лице, което би било подходящо за ролята на калугерка с ангелски вид или на пастор светец. Усмихва се често с готовност и изглежда искрен. Говори тихо, слуша внимателно и има неотразим чар. Може да спечели приятел за минута.
Облечен е в прекрасен тъмносин костюм, бяла копринена риза, връзка в синьо и червено и червена кърпичка, подаваща се от горния джоб на сакото. Гъстата му бяла коса е подстригана от фризьор, който работи за звезди и за кралски семейства. Чистата му кожа, поддържана със скъпи мазила, избелените зъби и маникюрът на ноктите му подсказват, че той се гордее с външността си.
Тифон седи с гръб към стената, в приятно царствена поза, подобно на благоразположен монарх пред събраните царедворци. Макар че присъстващите го познават, никой не го безпокои, сякаш на всички е ясно, че той предпочита да гледа и да бъде гледан, а не да разговаря.
От четирите стола до масата два са обърнати към вътрешността на заведението. Дъни сяда на втория.
Тифон яде стриди и пие превъзходно пино гриджо.