— Вечеряй с мен, момчето ми — поканва го той. — Поръчай каквото ти душа иска.
Сервитьорът се появява мигновено, повикан сякаш с магия. Дъни си поръчва двойна порция стриди и бутилка пино гриджо. Винаги бе имал голям апетит.
— Винаги си имал голям апетит — отбелязва Тифон и се усмихва дяволито.
— На това ще му дойде краят много скоро — отвръща Дъни. — Та докато виждам пир пред себе си, ще лапам.
— Браво, така те искам — заявява Тифон. — Обичам хора като теб, Дъни. Между другото много хубав костюм.
— И твоят шивач си го бива.
— Не е приятно да се говори за бизнес — казва Тифон, — затова нека да свършим първо с това.
Дъни замълчава и се подготвя да посрещне упрек.
Тифон отпива от виното си и въздъхва от удоволствие.
— Както разбирам, ти си наел професионален убиец да ликвидира господин Рейнърд.
— Да. Казва се Хектор Х.
— Професионален убиец — повтаря Тифон с ясно изразено учудване.
— Беше гангстер, когото познавах навремето. Заедно правехме и продавахме ангелски прах.
— Ангелски прах?
— ПЦП, ветеринарна упойка. Правехме коктейли по рецептата на Джим Джоунс — цигари с марихуана, смесена е кокаин и ПЦП.
— Всичките ти сътрудници ли имат такива очарователни биографии?
Дъни свива рамене.
— Той беше такъв.
— Да, беше. И двамата са мъртви сега.
— Ето как аз виждам нещата. Хектор беше убивал преди, и Рейнърд организира убийството на собствената си майка. Не съм покварил невинен човек, нито съм ликвидирал такъв.
— Не е въпросът дали си покварил, или не, Дъни. Това, което ме притеснява, е, че не са ти ясни границите на пълномощията ти.
— Знам, че да наемеш един убиец да очисти друг е малко необичайно…
— Необичайно! — Тифон поклаща глава. — Не, момче, това е неприемливо.
Стридите и виното на Дъни пристигат. Сервитьорът отваря бутилката пино гриджо, отлива малко за одобрение, Дъни отпива и кима с глава.
Като разчиташе разговорите на веселящите се знаменитости в бара да заглушат поверителния им диалог, Тифон се връща отново на темата.
— Дъни, трябва да действаш благоразумно. Вярно е, че си бил мошеник през по-голямата част от живота си, но през последните години се отказа от това, нали?
— Опитах се. И до голяма степен успях. Виж какво, господин Тифон, не съм убил Рейнърд собственоръчно. Работих задкулисно, както се уговорихме.
— Наемането на професионален убиец не е задкулисно.
Дъни преглъща една стрида.
— Тогава не съм те разбрал правилно.
— Съмнявам се — възразява Тифон. — Смятам, че съзнателно си превишил пълномощията си, за да видиш дали номерът ще мине.
Преструвайки се, че е погълнат от стридите, Дъни не смее да зададе очевидния въпрос.
Най-влиятелният шеф на студио във филмовата индустрия се появява в далечния край на заведението, излъчвайки уравновесеността и самоувереността на Цезар. Заобиколен е от свита от млади мъже и жени, които са лъскави и самонадеяни, но при по-внимателно вглеждане изглеждат твърде напрегнати и нервни.
Този холивудски крал веднага забелязва Тифон и му махва с ръка с отмерен, но забележим ентусиазъм.
Тифон отговаря на поздрава значително по-въздържано, с което веднага го идентифицира като по-високопоставения и предизвиква контролирано, но видимо сконфузване от страна на Цезар.
Тифон задава въпроса, отбягван от Дъни:
— При наемането на Хектор Х превиши ли пълномощията си?
И после сам му отговаря:
— Да. Но аз съм склонен да ти дам още един шанс.
Дъни преглъща нова стрида, която се плъзва в гърлото му по-лесно от предишната.
— Много от мъжете и жените в този бар — продължава Тифон — редовно се уговарят за условията на договори с намерението да ги нарушат. Хората, с които се споразумяват, са сигурни, че ще ги измамят, или се канят също да нарушат някои от условията. В крайна сметка се разменят обвинения, парадира се с адвокати, подават се искове в съда и съпроводено с гневни пререкания, се постига извънсъдебно споразумение. След цялата разправия, а понякога и още докато трае, същите страни договарят нови условия, които също се канят да нарушат.
— Филмовата индустрия е лудница — отбелязва Дъни.
— Да, така е. Но не това имам предвид, момчето ми.
— Извинявам се.