Фрик едва се въздържа да не повърне.
Той остави ангелите да си святкат и искрят, да си висят и да се смеят и отиде при книгите, право пред полицата с речниците. Седна на пода с най-дебелия том на Речник на английския език от Рандъм Хаус и намери страницата с РОБИН ГУДФЕЛОУ, защото непознатият от телефона беше казал, че човекът, от когото Фрик скоро ще трябва да се крие, „се прави на безобиден веселяк като Робин Гудфелоу“.
Обяснението се състоеше от една-единствена дума — Пък.
На Фрик тя му се видя като цинизъм, макар че не знаеше значението й.
Речниците са пълни с цинизми. Това не притесняваше Фрик. Той смяташе, че съставителите на речници не са някаква долна, вечно ругаеща измет, а си имат сериозни научни причини да включват вулгарна реч.
Ала когато започнеха да дават дефиниции, състоящи се от една мръсна дума без всякакъв смисъл, навярно бе дошло времето издателят да започне да проверява чашите им с кафе дали не миришат на алкохол.
Много от хората, с които баща му работеше, употребяваха толкова много мръсотии във всяко изречение, че вероятно притежаваха речници, в които нямаше друго, освен вулгаризми. Ала Пък явно бе толкова рядък термин, че никой не бе го изричал пред Фрик.
Фрик продължи да прелиства страниците, почти сигурен, че значението на Пък ще се окаже „Еби си майката, писна ни да пишем обяснения на думи, измисли си го сам“.
Вместо това той научи, че Пък е „палав елф“ от английския фолклор и герой от Сън в лятна нощ на Шекспир.
Мнозинството думи имат повече от едно значение. Това важеше и за Пък. Втората дефиниция се оказа не толкова жизнерадостна като първата — „злобен или злосторен демон или дух, зъл дух“.
Непознатият беше казал, че човекът, който представляваше заплаха за Фрик, има по-черна страна от Робин Гудфелоу, известен още като Пък. По-черна страна от злобен демон или зъл дух.
Над Фрикландия надвисваха буреносни облаци.
Прелиствайки отново страниците, Фрик намери думата Молох и прочете дефиницията два пъти.
Лошо.
Молох е бил божество, споменато в две от книгите на Библията, на когото е трябвало да му принасят в жертва деца. Очевидно Библията не бе го одобрила.
Последните няколко думи от дефиницията особено потресоха Фрик — „… да му се принасят в жертва деца от собствените им родители“.
С това жертвоприношението на деца надминаваше всякакви граници.
Той не допускаше нито за миг, че Татко призрак и Псевдомама ще го завържат върху някакъв олтар и ще го накълцат на парчета, за да угодят на Молох.
Ако не заради друго, поради заетостта им на суперзвезди те вероятно никога нямаше да попаднат на едно и също място по едно и също време.
Освен това, макар да не бяха от родителите, които те завиват в леглото преди сън и те учат как се хвърля топка за бейзбол, те не бяха и чудовища. Бяха просто хора. Объркани. Опитващи се да направят каквото могат и доколкото могат.
Фрик не се съмняваше, че го обичат. Трябваше да го обичат. Те го бяха създали.
Просто не знаеха как да изразяват правилно чувствата си. Супермоделът е силен в изобразяването, а не в изказванията. Естествено, като актьор най-голямата кинозвезда в света се оправяше по-добре с думите от Фреди, но само когато друг му ги пишеше.
За известно време, просто за да има какво да прави, без да се налага да мисли как ще бъде зверски убит, Фрик се зае да търси неприлични думи в речника. Брей, че нецензурна книга!
В крайна сметка го досрамя да чете всичката тази бълвоч в помещението, където имаше дърво, пълно с ангели.
Той върна речника на полицата и отиде до най-близкия телефон. Тъй като библиотеката обземаше огромна площ, в читалнята с креслата бяха инсталирани три апарата.
В редките случаи, когато Татко призрак поканеше журналист от някое списание да го интервюира в дома му вместо на снимачната площадка или на някое друго неутрално място, той като правило отбелязваше, че библиотеката съдържа над два пъти повече книги от бутилките във винарската изба. И добавяше: „Един ден, когато се превърна в минало величие, поне ще бъда приятно нафиркано и добре образовано минало величие“.
Ха, ха, ха.
Фрик седна на ръба на едно кресло, вдигна слушалката на телефона до него, натисна копчето за личната си линия и набра *69. Беше забравил да стори това в залата за дегустация на вина, след като непознатият беше затворил телефона.