Те замълчаха. Добре изолираният покрив на църквата беше толкова далеч от тях, че гласът на бурята едва се долавяше — не приличаше толкова на барабаненето на дъжд, колкото на пърхането на крилете на кръжащо ято птици.
— Значи — обади се най-сетне Хазарт, — въпреки че Рейнърд е мъртъв, май ще е по-добре великият Чан да продължи да се оглежда през рамото си. Професорът, или какъвто ще да е в реалния живот, все още се подвизава наоколо.
— На кого е възложен случаят с убийството на Мина Рейнърд? — попита Итън. — Познавам ли го?
— На Сам Кеселман.
Сам бе работил като детектив в отдела за убийства и грабежи по времето, когато Итън още беше полицай.
— Какво мисли той за сценария?
Хазарт сви рамене.
— Още не е чул за него. Сигурно няма да му занесат копие до утре.
— Той е добър полицай. Ще се захване здраво с работата.
— Може би не толкова бързо, колкото ти би искал — предрече Хазарт.
В предната част на църквата под напора на течението пламъците на свещите, запалени от някой молещ се, се гърчеха в рубинени чаши. Призрачни светлини и сенки криволичеха по стената на олтара.
— Какво смяташ да правиш? — попита Хазарт.
— Убийството на Рейнърд ще бъде във вестника утре сутринта. Няма начин да не споменат и убийството на майка му. Това ще ми даде оправдание да отида при Кеселман, да му разкажа за колетите, които Рейнърд пращаше на Манхайм. Кеселман ще е прочел недописания сценарий…
— За който ти не знаеш нищо — напомни му Хазарт.
— … и ще разбере, че заплахата за Манхайм остава, докато не се установи кой е професорът. Това ще ускори разследването и аз дори междувременно може да получа полицейска закрила за шефа си.
— Може, ако живеехме в идеален свят.
— Понякога системата работи.
— Само тогава, когато не го очакваш.
— Вярно, но аз нямам необходимите ресурси да разследвам приятелите и съдружниците на Рейнърд достатъчно бързо, нито имам правото да се ровя в личния му архив и във вещите му. Ща не ща, налага ми се да разчитам на системата.
— А обядът ни днес?
— Няма такъв.
— Някой може да ни е видял. А и кредитната карта може да се проследи.
— Добре тогава, обядвали сме заедно. Но не съм споменал за Рейнърд пред теб.
— И кой ще ни повярва?
Итън не можа да се сети за някой, който би могъл да бъде толкова доверчив.
— Обядваме двамата, аз си измислям причина да отида при Рейнърд същия ден и по някаква случайност вземат, че го убиват, докато съм там. Сетне по някаква случайност колата, с която убиецът се е готвил да избяга, се оказва собственост на Дъни Уислър, стария ти приятел.
— Боли ме главата — оплака се Итън.
— Хем не съм я ритнал още. Няма какво да се заблуждаваме, ще очакват от нас да знаем какво става и когато кажем, че не знаем…
— Което е факт…
— … ще бъдат сигурни, че лъжем. Ако бях на тяхно място, и аз бих помислил, че лъжем.
— Също и аз — призна Итън.
— Затова ще скалъпят някакъв сценарий, който криво-ляво обяснява нещата, и ние ще бъдем обвинени, че сме очистили майката на Рейнърд, после самия Рейнърд, прехвърлили сме вината на Хектор Х, на когото също сме видели сметката. И така, докато онова копеле, областният прокурор, ни изкара виновни за изчезването на динозаврите.
Църквата престана да прилича на убежище. На Итън му се прииска да бъде в друг бар, където би могъл да намери някаква утеха, но не бар, в който Дъни, мъртъв или жив, може да се появи.
— Не мога да отида при Кеселман — реши той.
Хазарт никога не би въздъхнал с облекчение или пък би признал колко е разтревожен. Ако под ноздрите му бе поставено огледало, навярно от парата би се разбрало, че е жив, но иначе спадането в напрежението му бе отразено само в лекото отпускане на грамадните му рамене.
— Ще трябва да взема допълнителни мерки за защитата на Манхайм — продължи Итън — и да се надявам, че Кеселман бързо ще открие убиеца на Мина.
— Ако екипът за разследване на престрелката с участието на полицай не реши да ме махне от случая с Рейнърд, ще преобърна града да намеря Дъни Уислър — закани се Хазарт. — Сигурен съм, че той е ключът към разрешаването на тази загадка.
— Мисля, че Дъни ще ме намери пръв.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам. — Итън се поколеба и въздъхна. — Дъни беше там.