— Не!
Викът прелетя над главата му.
Фиске вдигна поглед и видя как Куин катапултира от клоните на едно дърво.
Извъртя се и стреля в същия миг, в който Куин се приземи отгоре му, и двамата се строполиха на земята.
Изстрел!
Мръсник. Куин се беше спотаил горе с намерението да го убие. Божичко, и щеше да успее, ако не бяха Логан и Дънкан.
Но не беше успял. Фиске винаги побеждава. Усещаше топлата кръв на Куин върху гърдите си, а тялото, което го притискаше, беше отпуснато и безжизнено.
Още едно име, което ще зачеркне от списъка си.
Но първо трябваше да се освободи от тежестта върху себе си. Логан тичаше към тях, затова се налагаше да си измъкне ръката с пистолета.
Защо обаче не можеше да помръдне?
Болка. Гърдите.
Не беше само кръвта на Куин; беше и неговата собствена.
Вторият изстрел.
Беше се провалил, беше се провалил, беше се провалил, беше се провалил.
Обвиваше го мрак. Обвиваше го ужас.
Изпищя.
Фиске беше мъртъв, когато Логан го издърпа изпод тялото на Джо.
Света Дево.
Ив се отпусна на колене. Куин… Гърдите му… Кръв…
— Жив ли е? — попита Джон.
Младата жена забеляза слабото пулсиране на слепоочието.
— Да. Повикай „Бърза помощ“. Незабавно!
Почти не усети кога Логан извади телефона си и набра 911. Беше вперила поглед в лицето на своя приятел.
— Да не си посмял да умреш. Чуваш ли ме, Джо? Няма да го приема.
Издърпа нагоре тениската, като се питаше къде ли е изчезнала дънковата му риза. „Натиск. Да приложиш натиск.“
Клепачите му трепнаха.
— Фиске?
— Мъртъв. — Ив постави длан върху гърдите му, над раната, и натисна силно. — Не трябваше да правиш това.
— Трябваше… да го убия.
— Не ми пука, че си го убил. Не трябваше да рискуваш… Кой те е молил? Всички сте такива — и Гари, и Логан, и ти. Мислите, че можете да спасите… Не си затваряй очите. Никъде няма да ходиш.
Куин се опита да се усмихне.
— Надявам… се.
— Как е той? — попита Джон и коленичи до нея. Подаде й синята риза на Джо. — Ще ти свърши ли работа? Открих я в храстите.
Ив разкъса припряно ризата и започна да прави пристягаща превръзка.
— Обади ли се?
— Да, ще пристигнат скоро. Не трябва обаче да стоим тук. Скрих, че става дума за прострелна рана, но от „Бърза помощ“ ще известят полицията още щом зърнат Куин и Фиске.
— Вървете… — Джо не довърши мисълта си. — Не можеш да ми помогнеш, Ив.
— Няма да те оставя. Този път си безсилен да ме проснеш в безсъзнание.
— Стой… някъде назад. Остави на Пилтън…
Главата му се отпусна на една страна.
— Боже милостиви — възкликна Ив и затвори за момент очи. — Той не е добре, Логан.
— Но е жив. — Джон се изправи, обърна се и коленичи до Фиске. — Връщам се във вилата; ще кажа на Пилтън какво да обясни на санитарите. Когато чуем сирените, ще помоля Маргарет да дойде тук и да остане до Куин, за да можеш ти да се отдръпнеш. Това е най-доброто разрешение — обясни той, докато пребъркваше джобовете на мъртвия.
— Защо го правиш?
— Вземам му документите за самоличност. Колкото по-трудна е работата около идентифицирането му, с толкова повече време ще разполагаме, преди Лайза Чадборн да открие, че ще трябва да му намери заместник. — Измъкна портфейл и ключове. Огледа шофьорската книжка и кредитните карти. — Той обаче й свърши много добра работа. Рой Смайт… — Натъпка портфейла в задния си джоб. — Ще накарам Маргарет и Пилтън, след като си тръгнем, да открият колата, която е взел под наем, и да я почистят.
Точно сега Ив изобщо не беше в състояние да взема подобни предохранителни мерки.
— Отивам в болницата с Джо.
— Не, ще го следваме отдалеч. — Вдигна длан, за да възпре протестите й. — Не спори. Покажеш ли се, ще те арестуват и ще те тикнат в затвора… освен ако не те застрелят. — Изправи се и довърши саркастично: — И в двата случая няма да можеш да стоиш над болничното ложе на Куин и да му предлагаш чай със симпатии.
— Той ти спаси живота — процеди Ив.
— Кой го е молил? Уморих се да слушам как великият Куин ръсел наляво и надясно благодеяния…
Грабна чантата с черепа и се запъти към вилата.
Какво му ставаше? Нямаше право да се ядосва на Джо. Говореше така, сякаш…
Кървенето от раната се усили.
Ив я притисна още по-силно.
„Да не си умрял, Джо!“
Откараха Джо в спешното отделение на „Гуинет Дженеръл Хоспитъл“, на двайсет мили от езерото. Логан, Сандра и Ив следваха линейката с колата на Логан.
— Ще вляза да видя какво става. — Сандра изскочи пъргаво от автомобила. — Паркирайте някъде, където няма да се набивате на очи. Ще дойда, когато имам новини.