— Аз мога да…
— Млъкни, Ив — прекъсна я твърдо майка й. — Позволих да бъда тикана, бутана и ограничавана в продължение на дни. Джо е и мой приятел. И аз се тревожа за него. А и той със сигурност няма да ми бъде благодарен, ако те пусна да влезеш с риск да те разпознаят.
Сандра забърза към стъклената врата, водеща към спешното отделение.
— Както виждам, ще трябва да чакаме — обяви Логан, премести колата малко по-нататък и я паркира между два камиона.
Ив кимна уморено.
— Аз обаче трябва да свърша още нещо. — Извади телефона от чантата си и набра домашния номер на Джо. — Даян, Ив се обажда. Трябва да ти кажа нещо. Джо е… — Думите заседнаха в гърлото й. „Хайде, изплюй камъчето.“ — Джо е ранен.
— Боже мой!
— Положението му е… тежко. Той е в „Гуинет“. Добре би било да дойдеш.
— Колко тежко?
— Не знам. Простреляха го. В момента е в спешното отделение.
— Проклета да си!
Даян затръшна телефона.
Ив трепна.
— Не е приятно да носиш лоши вести — промълви Логан.
— Тя като че ли ме мрази — прошепна Ив и облиза устни. — И мога ли да я виня? Всичко стана заради мен. Не трябваше да позволявам на Джо да…
— Не съм забелязал да ти е искал разрешение. Съмнявам се, че би могла да го спреш.
— Аз го познавам. Видях лицето му точно когато влизахме във вилата. Трябваше да се досетя.
— Ти беше разстроена.
— Не. — Ив облегна глава на стъклото. — Той умира, Логан.
— Не се знае.
— Аз го знам. — И продължи треперливо: — Обичам го…
Джон погледна встрани.
— Така ли?
— Да. Като бащата и брата, които никога не съм имала. Не мога да си представя какво би бил животът за мен без Джо. Странно, никога досега не съм се замисляла върху това. Просто той бе до мен и аз бях уверена, че винаги ще бъде.
— Още не е умрял.
Ако Джо умреше, дали щеше да отиде при Бони?
— Престани да плачеш — обади се дрезгаво Логан и я привлече в обятията си. — Шшшт, всичко ще се оправи. — Започна да я полюлява лекичко напред-назад. — Остави ми да ти помогна.
Той наистина й помагаше. От него струяха топлота и утеха. Не можеше да излекува раната, но прогонваше самотата. Засега това бе достатъчно.
Глава 21
Когато се върна в колата два часа по-късно, Сандра гледаше намръщено.
Ив настръхна.
— Джо?
— Не е добре. Не знаят дали ще го бъде. — Настани се на задната седалка. — Оперираха го и го закараха в интензивното.
— Искам да го видя.
— Не се и надявай. Допускат се само членове на семейството.
— Не е справедливо. Той би искал да бъда до него. Трябва да бъда… — Пое си дълбоко въздух. Нямаше значение от какво има нужда тя самата, а от какво се нуждае Джо. — Даян там ли е?
— Пристигна точно когато го изкарваха от операционната — Сандра направи физиономия. — Студена като лед. Човек ще рече, че аз съм го застреляла.
— Тя е ядосана на мен, а ти си ми майка. Вероятно те вини, че изобщо си ме раждала.
— Мислех, че ме харесва. Само преди няколко седмици пихме заедно кафе. Мислех, че харесва и двете ни.
— Просто е разстроена. Положението ще се промени, когато състоянието на Джо се подобри. — Ако изобщо се подобреше. — Кога ще разберат?
— Може би утре. — Сандра се поколеба. — Но не мога да се върна повече там, Ив. Непосредствено преди да изляза, в интензивното дойде един полицай. Искаше да види как е Джо.
Разбира се. Джо беше ченге, а ченгетата се грижеха за своите. Скоро в болницата щеше да гъмжи от полиция.
Джон вече бе запалил мотора.
— В такъв случай ще трябва да си обираме крушите. И то скоростно.
— И къде отиваме? — заинтересува се Сандра.
— Казах на Маргарет и Пилтън, че ще се срещнем на онова място край Емъри, където се видяхме с Куин. — Изкара автомобила от паркинга. — Тя ще те заведе до Сейнибел и след това ще уреди излизането ти от страната.
— Не — възпротиви се твърдо Сандра.
Ив настръхна.
— Това е единственото безопасно решение, мамо!
— Не трябва да правя каквото и да е. — Присви устни. — И кой казва, че това е най-безопасното? Ти? Или Логан? Нито единият, нито другият засега не се е проявил особено в осигуряването на собствената си безопасност. Защо да съм сигурна, че ще се справите и с опазването на моя живот?
Ив усети, че я обзема паника.
— Мамо, моля те! Направи каквото ти казвам.
— Глупости. — Сандра я погледна право в очите. — Досега правих всичко, което ми казвахте двете с Маргарет. Отнасяхте се с мен като със слабоумно дете. Край, Ив!
— Искам те жива и здрава.
— Точно това искам и аз. — Обърна се към Логан. — Откарай ме до Пийчтрий Армс Апартмантс. Непосредствено след Пиемонт е.