— Не, Джо може да има нужда от мен.
— Нека бъдем разумни. Ти дори не можеш да отидеш…
— Не ме интересува. — Не искаше да оставя Джо, след като не знаеше дали щеше да оживее. — Просто намери място, където да спрем за малко. Имам нужда да размисля.
— Аз вече го направих. Ще се свържем с Питър Браун, репортера от онзи вестник в Атланта.
Отново Джо. Имаха нужда от Джо. Тя имаше нужда от Джо.
Спомените я заляха неумолимо. Джо, който се отбива в лабораторията й, за да я смъмри, че работи прекалено много. Джо, който се шегува с нея, като говори тихо и…
— Само се отпусни — каза Логан. — Не е необходимо да решаваме каквото и да било на минутата. Ще покарам още известно време и ще гледам да открия някое закътано местенце за паркиране.
Логан спря до един ресторант на „Макдоналд’с“ на десет мили южно от Гейнсвил и купи хамбургери и кола. После излезе от магистралата, кара по някакъв неравен черен път още пет мили и спря на десетина метра от едно голямо езеро.
— Тук би трябвало да е достатъчно усамотено — заяви той и изключи мотора. — Въпреки че зад хълма вероятно има ферма. В наши дни не е лесно да намериш необитавано, диво място.
— На какво разстояние сме от болницата?
— Четирийсетина минути бързо каране. — Излезе от колата, грабна чантата с Бен и заобиколи, за да й отвори вратата. — Хайде да се поразходим край езерото. Малко движение няма да се отрази зле и на двама ни.
Беше готова да прави всичко, само и само да намали малко насъбралото се напрежение. Взе дамската си чанта и го последва.
Езерото беше мътно, а бреговете му — хлъзгави. Вероятно скоро бе валяло. Слънцето залязваше и хвърляше огнени линии по водната повърхност.
След около трийсет минути Джон попита:
— По-добре ли се чувстваш?
— Не. Да. — Спря до едно дърво и опря буза на дънера му. — Не знам, Логан.
— Искам да ти помогна. Дяволите да го вземат, кажи ми как да ти помогна.
„Направи така, че Гари да се върне от света на мъртвите. Кажи ми дали Джо ще се оправи.“
Ив поклати глава.
— Куин не е единственият, който може да ти помага. Позволи ми да опитам.
Тя се отпусна тежко на земята.
— Ще се оправя, Логан. Просто трябва да помисля. Знам, че има начин да се сложи край на това, но трябва да си го изясня, а в момента мисълта ми не е особено ясна.
— Гладна ли си?
— Не.
— А би трябвало. Не си яла от почти двайсет и четири часа.
„Буба Блу’с Барбекю.“ Гари беше поръчал да им донесат храната в…
— Ти стой тук — рече Джон и остави чантата с Бен в краката й. — Отивам за храната.
Ив го проследи с поглед, докато той се изкачваше по склона. „Вземи се в ръце“ — помисли си тя, отвратена от себе си. Държеше се като някоя баба и Логан се тревожеше за нея. Но гледката на пресметливо изготвения списък и грижливо зачеркнатото име на Гари я бе разтърсила толкова, че й беше необходимо време, за да се възста…
Телефонът й звънеше!
Майка й?
Затършува трескаво из дамската си чанта.
— Ив?
Лайза Чадборн.
Цялото тяло на младата жена се затресе.
— Проклета да си! Да гориш в ада!
— Ти не ми остави друг избор. Опитах се да ти подскажа път за отстъпление.
— И след това уби Гари.
— Фиске го уби… Не, няма да отричам. Аз му наредих.
— Каза ли му да убие и Джо?
— Не, това не фигурираше в най-належащия план.
Но не отрече, че е било сред целите й.
— Той умира…
— А аз предполагам, че мъртвият, открит до него, е Фиске.
— Той се опита да убие Джо.
— Очевидно не е успял. Доколкото разбирам, Куин все още има някакви шансове да остане жив. Разбирам горчивината ти, но нима не проумя, че не можеш да победиш? Колко човека още трябва да умрат, Ив?
— Вече нямаш Фиске.
— Тимуик ще му намери заместник. Сега Куин е изключително уязвим. Животът му се поддържа със специална медицинска апаратура, нали?
Разтърси я яростна омраза.
— Да не си посмяла да си го помислиш!
— Не искам да мисля за такива неща — отвърна уморено Лайза. — Даже от мисълта за това ми се повдига, но ще наредя да го направят, Ив. Както наредих да убият Кеслер. Както ще наредя да убият всички, на които държиш. Трябва да ми предадеш черепа и доклада за ДНК.
— Върви по дяволите!
— Чуй ме, Ив. Помисли си. Заслужава ли си?
— Казваш, че ако ти дам черепа, Джо ще живее?
— Да.
— Лъжкиня! Джо няма да бъде в безопасност. Боже мой, ти уби дори Скот Мейрън, а уж ти беше приятел.
Мълчание.
— Решението не беше мое. Разбрах за него едва след като бе изпълнено. Тимуик е изпаднал в паника и прави глупости. Аз ще се погрижа за безопасността на Куин. Повярвай ми.
— Не ти вярвам.
— Какво искаш тогава, Ив? Какво мога да ти дам?