Пауза.
— Ще вземеш ли черепа със себе си?
— Ще бъде скрит наблизо. Но ти гарантирам, че няма да можеш да го откриеш, ако решиш да ми заложиш капан.
— Ами ако това се окаже капан за мен самата?
— Вземи всички предпазни мерки, които желаеш, стига да не застрашават мен.
— И къде предлагаш да се срещнем?
— Някъде около Кемп Дейвид. Ще ти бъде по-лесно да отидеш там за уикенда. Особено ако съобщиш, че уж страдаш от загубата на приятеля си Скот Мейрън. Просто обяви Кемп Дейвид като цел на пътуването и накарай пилота да се приземи там.
— Планът ти ми се струва разумен. А Логан?
— Той е вън от играта. Взех черепа и документите и избягах. Каза ми, че съм луда. Смята, че ще ме предадеш.
— И ти няма да го послушаш?
— Не съм отрекла подозренията му; може и да е прав. — Ръката й стисна по-здраво телефона. — Но трябва да го направя. Ти знаеше, че ще го направя, нали?
Последва мълчание.
— Тази среща не е добра идея. По-безопасно е да оставиш черепа някъде, откъдето Тимуик ще го вземе.
— По-безопасно за теб.
— И за двете.
— Не. Трябва да видя лицето ти, когато ми кажеш, че ще намериш Бони. Прекалено много лъга. Трябва да направя каквото зависи от мен, за да бъда сигурна, че не ме мамиш.
— Повярвай ми, идеята ти не е добра.
— Или я приемаш, или няма да стане нищо.
— Дай ми малко време да размисля. — Последва ново мълчание. — Добре. Ще се срещна с теб. Но ще доведа и Тимуик.
— Не!
— Той може да управлява хеликоптер и е от Секретните служби. Това означава, че ще мога да се отърва както от охраната, така и от пилота, без да предизвикам подозрения. — Лайза замълча за момент. — Освен това той разполага с нужната апаратура, която би засякла всякакво устройство за подслушване, независимо дали е в теб, или някъде в района. Трябва да се предпазя по някакъв начин.
— А кой ще пази мен от него?
— Ще го отпратя, щом се уверя, че не си ми заложила капан. Няма да дойда без него, Ив.
— О’кей. Но никой друг. Ако забележа, че има и трети, просто няма да се срещна с теб.
— Напълно справедливо. А сега кажи къде би искала да се срещнем.
— Като наближите Кемп Дейвид, ще ти се обадя.
— Предпазлива си. Кога?
— Утре. В осем сутринта.
— Много добре. Не забравяй, пътят по въздух от Белия дом до Кемп Дейвид е трийсет минути. — Направи поредната пауза. — Освен ако не успея да те уговоря да се откажеш от този план. Наистина би било по-безопасно и за двете ни.
— Казах не!
— Тогава до утре — заяви Лайза и затвори.
Ив прибра бавно телефона. Вече нямаше връщане назад. Логан го бе определил като ужасна грешка, но въпреки това тя не се бе отказала.
Щеше да има нужда от транспорт, за да се добере до Вашингтон, но преди да тръгне, трябваше да свърши още нещо. Набра номера на майка си.
— Как е Джо?
— Току-що говорих с болницата. Излязъл е от интензивното.
Ив затвори очи, носена на прииждащите вълни на облекчението.
— Ще живее ли?
— Снощи е дошъл в съзнание. Лекарите не бързат да прогнозират, но всички признаци са обнадеждаващи.
— Искам да го видя.
— Бъди разумна. Знаеш, че е невъзможно.
Не можеше да потисне отчаянието. Кой можеше да каже какво ще се случи на Кемп Дейвид? Трябваше да се види с Джо.
— О’кей. Нужна ми е помощ. Ще ми наемеш ли кола?
— Какво стана с автомобила на Логан?
— Разделихме се. Него го търсят по-усилено от мен. Вероятно дори е издадена заповед да стрелят, щом го видят.
— Радвам се, че не сте заедно. Не ми допадаше мисълта за вас двамата…
— Мамо, нямам много време. Намирам се в дамската тоалетна на увеселителния парк в Гейнсвил. По това време тук е пусто, но не мога да остана дълго. Съжалявам, че трябва да искам това от теб, но все пак — ще ме вземеш ли оттук?
— Тръгвам.
Майка й тръгваше. След това Ив щеше да я остави пред апартамента на Рон и да продължи. Седна на пода, постави дамската си чанта до чантата с Бен и се облегна на стената. „Дишай дълбоко. Опитай да се отпуснеш.“ Щеше да направи каквото трябва.
Утре в осем сутринта.
Утре в осем сутринта.
Лайза се изправи и се приближи до прозореца.
Утре щеше да получи черепа на Бен и главната заплаха щеше да бъде премахната.
Това можеше и да е капан, но инстинктът й подсказваше, че бе играла с единствената карта, на която Ив Дънкан не можеше да устои. Тя беше обсебена от желанието да открие останките на дъщеря си и Лайза просто се бе възползвала. Струваше й се, че трябва да триумфира.
Но не изпитваше възторг.
Искаше й се да бе успяла да убеди Ив, че срещата не е необходима. Наистина възнамеряваше да удържи своята част от уговорката.