Така ли беше всъщност, запита се уморено тя. Мислеше, че се познава, но не бе и предполагала, че е способна да извърши нещата, които вече бе извършила.
Просто й се искаше Ив да не бе настоявала за тази среща.
Недалеч от планинския парк „Катоктин“
На следващия ден
8:20 часа
Хеликоптерът наближаваше от север.
Ив набра номера.
— Намирам се на една горска поляна на около миля от шосе 77 край Хънтинг Крийк. Приземете се на поляната. Аз ще дойда при вас.
— Веднага щом огледаме района и се убедим, че е чисто — отвърна Лайза Чадборн. — Тимуик обича предпазливостта.
„Всъщност онази, която обича предпазливостта, си ти, Лайза“ — помисли си Ив. Тя самата обаче също бе предпазлива. Беше се уверила, че околностите са съвсем чисти, преди да се обади.
Като стискаше и отпускаше нервно юмруци, младата жена впери поглед в хеликоптера над поляната.
— Един човек. — Тимуик посочи към неясните инфрачервен очертания върху екрана. — Най-близкият друг източник на топлина се намира в една закусвалня на шосе 77, три мили по-нататък.
— Подслушватели?
Тимуик се вгледа в друг екран.
— Нищо.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. Става дума и за моя задник.
Лайза усети неочаквана тъга, когато се взря в самотното петънце върху екрана и си даде сметка; че това е Ив — сама и беззащитна.
— Тогава кацаме. Да видим дали ще се справим най-сетне с положението, Джеймс.
Лайза Чадборн излезе от хеликоптера.
Ив беше успяла. Тя беше определила времето и мястото и въпреки това все още й се струваше странно, че Лайза наистина бе тук.
Проследи я с поглед как скочи на земята. Изглеждаше точно така, както и на видеозаписите — красива, спокойна, одухотворена. Е, какво бе очаквала? Да види следи от безпътство или жестокост?
Гари… Кръв… Ками… Грозната картина в онази мотелска стая премина пред очите й.
Би трябвало да бъде променена. Би трябвало.
„Не мисли за това. Запази спокойствие.“
Тръгна към вертолета.
— Здравей, Ив — поздрави отривисто президентшата. — Джеймс се обади току-що на охранителните служби в Кемп Дейвид и каза, че се приземяваме, за да провери някакви лампички по контролното табло. Разполагаме в най-добрия случай с десет минути. Дотогава или трябва да излетим отново, или те ще се притеснят и ще изпратят някого насам.
— Десет минути би трябвало да ни стигнат.
— Не казвай нищо, Лайза!
Тимуик излезе от хеликоптера и тръгна към Ив.
Тя отстъпи инстинктивно крачка назад.
Носеше инструмент, който приличаше на металните детектори, използвани от охраната на летищата.
— Протегни си ръцете.
— Каза, че целият район бил чист, Джеймс — обади се Лайза.
— Няма да навреди, ако сме малко по-предпазливи. — Прокара електронната палка покрай тялото на младата жена. — Обърни се.
— Не ме докосвай!
Тимуик застана зад гърба й и прокара детектора от раменете до стъпалата.
— Всичко е наред. Няма оръжие. Нито подслушватели.
— Прости му — рече президентшата. — Напоследък е изключително нервен. И то по вина на теб и Логан. Отдръпни се и ни остави да поговорим, Джеймс.
Тимуик понечи да тръгне към дърветата.
— Не — възкликна остро Ив. — Не искам да те изпускам от погледа си. — Посочи някъде край хеликоптера. — Седни там.
— Какво?
— Чу ме. Искам да седнеш и да кръстосаш крака. Ще ти отнеме повечко време, ако решиш да атакуваш от това положение.
Тимуик стисна ядно устни.
— Това е унизително, Лайза.
— Направи го — усмихна се леко тя. — Не си чак толкова безпомощна, колкото си мислех, Ив.
Джеймс се отпусна на земята и кръстоса нозе.
— Доволна ли си?
— Не. Бръкни си в джоба и извади оттам пистолета. Сложи предпазителя и го хвърли на такова разстояние, че да не можеш да го достигнеш.
— Нямам пистолет.
— Извади го — повтори младата жена.
Лайза кимна.
— Нека да приключим, Джеймс.
Той изруга под нос, извади пистолета, постави предпазителя и го захвърли.
Тогава Ив се обърна към президентшата.
— Сега вече съм доволна.
— Но използва част от безценното ни време. — Лайза хвърли поглед към часовника си. — По-точно — две минути.
— Заслужаваше си. Нямам му доверие.
— Струва ми се, че с право си подозрителна. — Направи пауза. — А сега ми дай черепа на Бен, Ив.
— Не още!
— Искаш да ти кажа, че ще си получиш Бони ли? — Погледна я право в очите. — Не е възможно да бъда сигурна, но ще направя всичко, което зависи от мен, за да я открия. — Гласът й трептеше от искреност. — Обещавам ти, Ив.