„О, Боже, говорела е истината. Бони можеше да се прибере у дома.“
— Черепа, Ив! Нямам много време. В хеликоптера имам документи и пари за теб, а Джеймс уреди един самолет да ви откара с майка ти вън от страната. Дай ми черепа и с Джеймс се връщаме във вертолета и изчезваме от живота ти.
Имаше ли момент, в който Лайза Чадборн не е била част от нейните спомени и живот?
— Черепа!
— Той е там, под дърветата. — Ив погледна уморено към Тимуик и тръгна към края на поляната. — Не те изпускам от очи, Тимуик.
— Джеймс няма да се намеси. — Президентшата я последва. — Той иска да получи черепа не по-малко от мен самата.
— Но какво ще стане, след като ви го дам?
Лайза не отговори. Беше набърчила чело.
— Къде е? Да не би да си го заровила?
— Не. — Ив спря и посочи към кожената чанта, полузакрита от храста. — Ето го.
— Тук? Каза, че няма да можем да го намерим?
— Блъфирах. По-добре ли щеше да бъде, ако го бях заровила или скрила? Вие разполагате с всевъзможни детектори.
— В такъв случай май съм те надценила — заяви Лайза и се изсмя. — Боже мой, а аз си мислех, че си измислила нещо блестящо. — Усмивката й се стопи. — Ако изобщо това е Бен. И преди сте ни пращали за зелен хайвер.
Младата жена поклати глава.
— Бен Чадборн е. Виж сама.
Лайза вдигна чантата.
— Чух, че се справяш чудесно със скулптурирането. Ще мога ли да видя наистина приликата?
— Отвори я.
Лайза се взря в чантата.
— Струва ми се, че не искам.
Ив сви рамене.
— Както желаеш. Изненадана съм обаче, че поемаш риска да не го направиш.
Президентшата се размърда, сякаш излизаше от хипноза, и започна да разкопчава бавно ремъците. — Нека да видим дали си толкова добра, колкото се гово… Боже милостиви! — Отдръпна се инстинктивно назад, без да отделя поглед от изчегъртания череп. — Какво е…
— Съжалявам, ако не е толкова красив, колкото си очаквала. Гари Кеслер обичаше да работи върху чист череп и затова ме накара да унищожа онова, което бях направила. Нали се сещаш за Гари? Дето каза на Фиске да го убие.
Лайза не можеше да отдели очи от черепа.
— Бен?! — прошепна тя.
— Така изглежда човек, след като го изгорят. Кожата се разтапя и…
— Млъкни!
Внезапно по бузите на Лайза потекоха сълзи.
— А виждаш ли назъбената дупка на тила? Когато си в огъня, мозъкът завира и в крайна сметка…
— Млъквай, кучко!
— Смъртта на Гари обаче беше по-различна. Казала си на Фиске да ми даде да разбера, че трябва да ти върна черепа. Наредила си му, че искаш да го разпъне на кръст.
— Не съм искала такова нещо. Трябваше просто да те шокира, за да се предадеш. Беше необходимо да го направя. Но вината си е твоя. Желаех това да свърши. Казах ти, че ще стане, ако ми дадеш черепа на Бен, но ти не го направи. — Сведе отново поглед. — Бен…
— Как го уби?
— Скот Мейрън му направи инжекция. Бързо и безболезнено. Не страда. — Пое си дълбоко въздух и опита да се овладее. — Много жестоко беше от твоя страна да ме накараш да погледна този череп, Ив.
— Не ми говори за жестокост. Ти накара да убият Гари и Гил. Джо едва не умря.
— Сега доволна ли си? Боже, колко си коравосърдечна. А аз дори те съжалявах.
— Защото имаше намерение да ме убиеш? Защото изобщо не си имала намерение да ме пуснеш да си тръгна оттук жива?
— Предложих ти да намерим начин да оставиш черепа на място, откъдето да го взема. Знаех, че няма да мога да те оставя жива, ако ми дадеш възможността… Това ми е работата. — Обърна се рязко към Тимуик. — Тръгваме, Джеймс. Погрижи се за нея.
Тимуик се изправи бавно.
— Да я убия ли искаш?
— Не, не искам, но трябва да го направя. Действай!
Тимуик изгледа Ив. А после се обърна и тръгна към хеликоптера.
— Джеймс!
— Майната ти!
Лайза настръхна.
— Споразумяхме се!
Той отвори вратата на вертолета.
— А споразумявали ли сме се, че Фиске трябва да убие и мен? Кога трябваше да стане това, Лайза?
— Не знам за какво говориш.
— За списъка. Дала си го на Фиске. Видях го.
— Как си могъл да видиш нещо, което не съществува? — Лайза облиза устни. — Ако е имало списък, той със сигурност не е бил мое дело. Знаеш, че Фиске често своеволничеше.
— Но не би отсякъл ръката, която го храни. Не и ако не започнеше да го храни друга ръка. Решила си, че повече нямаш нужда от мен.
— Нищо не може да бъде доказано. Фиске е мъртъв.
— Ще намериш друг да ме убие.
— Допускаш непоправима грешка — заяви президентшата и се запъти към хеликоптера. — Чуй ме, Джеймс!
— Повече не слушам никого. Махам се!
— Ще те хванат.