— Не и ако имам преднина. Това беше част от уговорката. Ще се обадя в Кемп Дейвид и ще им кажа, че сме тръгнали. Така ще си осигуря достатъчно време. — Влезе във вертолета. — Дано да гориш в ада, кучко!
— Тимуик! — Лайза се спусна към вратата. — Това е номер. Не предавай всичко, за което сме положили толкова усилия. Кевин ще те назначи…
Хеликоптерът се издигна и Лайза се строполи.
После се надигна с мъка на колене.
И погледна към Ив.
— Ти го направи!
— Всъщност ти го направи. Точно ти ми каза, че Тимуик е изпаднал в паника. Един паникьосан човек е готов да се вкопчи за всяка подадена му сламка.
— Ти си ме насадила.
— Планът беше мой. А Логан отиде при Тимуик със списъка.
— Но когато предложих да взема Тимуик, ти се възпротиви?
— Знаех, че ще искаш да го вземеш. Това бе най-разумното, а ти си умна жена. Ако не го беше предложила ти, Тимуик щеше да те убеди да го направиш. — Усмихна се тъжно. — Но не се наложи да те убеждава, нали?
— Всичко това няма да ти донесе нищо добро. Мога да уредя да хванат Тимуик и… — Внезапно замръзна и не довърши мисълта си. — О, Боже, разговорът ни се подслушва, нали?
— Да.
— И ми показа черепа на Бен умишлено, за да ме разтърсиш?
— Надявах се да стане така. Повечето хора се стряскат при вида на скелет. Особено ако е на тяхна жертва.
Лайза се умълча; очевидно си припомняше разговора.
— Много лошо, но все пак не е достатъчно обвиняващ. В съда всичко може да бъде интерпретирано така, че…
— Логан уреди разговора ни да се слуша от трима свидетели. Питър Браун, репортер в „Атланта Джърнъл енд Конститюшън“, Андрю Бенет от Върховния съд и сенатор Денис Латроп. Все високоуважавани хора. След като взехме решението, Логан се впусна в действие. Разполагаше с почти цял ден да убеди Тимуик, че той е следващата ти жертва.
Президентшата пребледня и внезапно се състари.
— Колко… умно. Казах на Тимуик още в началото, че трябва да внимаваме с теб. Очевидно огледът за подслушватели е бил само привиден. Аз обаче видях инфрачервения детектор и предполагам, че няма да мине много време до появата на Логан.
Ив кимна.
— Добре. Нужни са ми няколко минути, за да се овладея. Струва ми се невъзможно… — Преглътна мъчително. — Мислех, че те държа в ръцете си. Мислех, че ключът е твоята Бони.
— Тя наистина беше ключът.
— Но ти се отказа от шанса да…
— Залогът беше прекалено висок. Ти навреди на хора, които обичам.
— Щях да го направя, да знаеш. Щях да удържа обещанието си и да я открия. Това щеше да ми помогне да се почувствам по-добре.
— Вярвам ти.
Младата жена настръхна, когато Лайза се изправи.
— Нямам намерение да се опитвам да те убия. Въпреки че ти… ме унищожи.
— Сама се унищожи. Къде отиваш?
— Изтървах Бен, докато тичах към хеликоптера. — Отпусна се на колене до черепа. — Толкова е малък. А беше голям човек. Във всяко отношение Бен беше по-голям от живота…
— Но ти го уби?
Президентшата се държеше така, сякаш не я чуваше.
— Толкова умен! Такива мечти… И щеше да ги осъществи… Всичките… — Погали лявата скула и прошепна: — Какъв невероятен човек беше ти, Бен Чадборн.
Като докосване на влюбена жена, осъзна шокирана Ив.
В очите на Лайза блестяха сълзи, когато ги насочи към нея.
— Вестниците ще искат да му направят снимки. Те си падат по най-грозните и мрачни снимки. Не им позволявай да го снимат в този му вид. Искам всички да го запомнят такъв, какъвто беше. Не им позволявай. Обещай ми.
— Обещавам. Единствените снимки ще бъдат необоримите като доказателствен материал при делото. А след това ще се погрижа да се прибере у дома.
— У дома? — Лайза помълча известно време и когато заговори отново, в гласа й имаше учудване. — Това е от значение за мен. Но не за Бен. Той казваше, че е важно това, което оставяме след себе си, а не онова, в което се превръщаме или където отиваме след смъртта. — Вгледа се в обгорения череп и очите й отново се напълниха със сълзи. — Каква мъка само ми причинява това, Бен. Ти ми каза, че няма да бъде нужно да те виждам.
Ив замръзна.
— Какво?
Президентшата я погледна.
— Аз го обичах — отвърна простичко тя. — Винаги съм го обичала. И винаги ще го обичам. Той беше мил, любящ и изключителен. Нима наистина смяташ, че бих могла да убия такъв мъж?
— Но ти си го убила! Или си накарала Мейрън да го убие, вместо теб.
— Аз убедих Скот да приготви спринцовката. — Сведе поглед към черепа. — Бен обаче я взе и сам си би инжекцията. Не искаше отговорността да падне върху Скот. Ето какъв човек беше той.
— Защо?
— Бен умираше от рак. Откри това месец, след като беше избран.
Изминаха няколко секунди, преди Ив да се окопити достатъчно, за да попита: