— Мислиш, че той ще рухне?
— Вероятно. Винаги е имал нужда от нея за кураж. Дори да не се предаде веднага, да не забравяме списъка. Той би трябвало да свърши работа.
— Но защо името на Детуил фигурира там? Разбирам за Тимуик. Той беше станал нестабилен и представляваше заплаха. Тя обаче имаше нужда от Детуил за още един мандат.
— Най-вероятно е поставила името му само за да заинтригува Фиске. Каква по-трудна мишена би могло да има от самия президент?
— Но в крайна сметка тя щеше да го направи.
— О, да. Детуил е живото доказателство за всичко, което е ставало. Предполагам, че Лайза щеше да нареди на Тимуик да инсценира някакъв инцидент, за да бъдат унищожени и материалите с ДНК. Може би експлозия като тази във Военновъздушните сили.
— Много хора работят там.
— Мислиш ли, че би било от значение за нея?
— Да. Не. — Поклати глава. — Боже, не знам. Може би.
Логан я хвана за ръката.
— Хайде, да се махаме оттук.
— Къде отиваме?
— Оставяш аз да избера? Каква приятна промяна. След като ме накара насила да се съглася с плана ти, бях сигурен, че имаш някаква идея.
Беше се изчерпала. Чувстваше се изстискана до последно.
— Искам да се прибера вкъщи.
— Не още. Страхувам се. Отиваме в дома на сенатор Латроп; ще останем там, докато отмине първата вълна и всички обвинения срещу нас бъдат отхвърлени официално. Не искам някой държавен служител, щастлив, че притежава оръжие, да ни застреля по погрешка.
— Кога ще мога да се прибера?
— След седмица.
Ив поклати глава.
— Три дни максимум.
— Ще опитаме. — Джон повдигна вежди. — Но все пак не забравяй, че става дума за преобръщане на едно президентство.
— Това е твой проблем, Логан. — Влезе в колата. — Три дена. След което се връщам у дома, за да се видя с Джо и с мама.
Глава 23
Вашингтон
— Истинска лудница. — Ив се извърна, след като пусна дантелената завеса на прозореца. — Стотици репортери. Защо, по дяволите, не отидат да досаждат на някой друг?
— Ние ще им осигурим голяма история — отвърна Логан. — По-голяма от тази на Кенеди. По-голяма и от Уайтуотър. По-голяма от прегрешенията на Клинтън. Трябва да свикваш.
— Не искам да свиквам. — Младата жена крачеше напред-назад из обширната библиотека на сенатора като тигър в клетка. — Минаха вече цели пет дни. Трябва да се прибирам. Трябва да видя Джо!
— Ти ми каза, че майка ти се е обадила и според нея той вече е много добре.
— Но те не ме оставят да говоря с него.
— Защо?
— Откъде да знам? Не съм там. — Спря пред стола, на който седеше Джон, вкопчила длани една в друга. — Хваната съм като в капан. Не мога да си покажа носа, без да връхлетят като оси отгоре ми. Не можахме да отидем на погребението нито на Гил, нито на Гари. И това няма да свърши скоро, нали?
Логан поклати глава.
— Опитах се да ти го кажа. В мига, в който Детуил се пречупи и направи признания, настана истинска истерия.
И те се намираха в центъра на това безумие, помисли си младата жена. Бяха като затворници в дома на сенатора и наблюдаваха експлозивните събития по телевизията. Кевин Детуил прави признания, Чет Мобри дава клетва, преди да заеме президентския пост, Лайза Чадборн е задържана.
— Тепърва ще се вихри — промълви замислено Ив. — Все едно че съм в аквариум. Как ще работя? Как ще живея?
— Накрая медиите ще изгубят интерес.
— Но това може да отнеме години. Иска ми се да те удуша, Логан.
— Не, не ти се иска. — Той се усмихна. — Тогава няма да си имаш другарче в бедата. А това е изключително важно в такъв момент.
— Не ти ща компанията. Искам мама и Джо.
— В мига, в който се прибереш при тях, те също ще се превърнат в мишени. Няма да могат да направят и една крачка, без да бъдат следени поне от няколко камери и фотоапарати. И те няма да разполагат с живота си. Смяташ ли, че връзката на майка ти ще издържи на подобен натиск? Ами Джо Куин? Как би се отнесла полицията в Атланта към един детектив, който не може дори да въздъхне, без да го покажат по телевизията? А бракът му? Дали на съпругата му ще й хареса…
— Млъкни, Логан!
— Опитвам се да ти изясня положението. Винаги си искала да бъда откровен с теб.
— Знаеше, че ще стане така.
— Не съм се и замислял за отклика, който ще предизвикат тези събития сред медиите. Изглежда трябваше да се сетя за това, но явно съм бил прекалено съсредоточен върху желанието си да я разоблича. Това ми се струваше единственото важно нещо.