— Че трябва да внимавам.
— Правилно. Той се слави като изключително прям човек и хората, които работят при него, са му верни. Имай предвид обаче, че всичко това може би е само привидност.
— Можеш ли да ми намериш малко повечко информация?
— По-точно?
Каквото и да е. Дали напоследък не е правил нещо по-необичайно? Ще се поразровиш ли малко по-надълбоко заради мен?
— Дадено! Започвам веднага. — Направи пауза. — Но това няма да ти струва евтино. Обаждаш се на Даян още днес следобед и следващия уикенд идваш с нас на езерото.
— Нямам време да… — Младата жена въздъхна. — Добре.
— И без никакви кости в куфара!
— О’кей.
— Ще си прекараш добре.
— Винаги си прекарвам добре, когато съм с теб и Даян. Само дето не знам как ме търпите.
— Нарича се приятелство. Звучи ли ти познато?
— Да, Джо, благодаря!
— Че ще изкопая всичката мръсотия около Логан ли?
— Не. — Защото беше единственият, успял да я опази от лудостта, впила ноктите си в нея през онези изпълнени с ужас нощи, и заради всичките години на съвместна работа и приятелство. Изкашля се. — Благодаря ти, че си ми приятел.
— Е, като твой приятел бих те посъветвал да бъдеш изключително внимателна с мистър Логан.
— Това са много пари за децата, Джо…
— Той определено знае как да те манипулира.
— Не ме е манипулирал. Все още не съм решила. — Допи портокаловия си сок. — Трябва да се захващам за работа. Ще ми се обадиш ли, когато научиш нещо?
— Със сигурност.
Ив затвори телефона и изми чашата си.
„Кафе? Не, ще си го свари в лабораторията.“
През уикендите майка й обикновено идваше при нея между десет и единайсет сутринта и двете заедно пиеха кафе. Така приятно си почиваха.
Взе ключа от синята купичка върху кухненския плот, изтича по стълбите и се отправи към работното си място.
Трябваше да свърши с главата на Манди и да се заеме с пакета, който й бе изпратен миналата седмица от полицията в Ел Ей.
Логан щеше да й се обади или направо да дойде по някое време. Изобщо не се съмняваше в това. Но нямаше да получи отговор. Тя първо трябваше да научи повече за…
Вратата на лабораторията зееше.
Младата жена замръзна.
Беше сигурна, че снощи заключи. И ключът тази сутрин си беше в синята купа, където го пускаше винаги.
„Мама?“
Ключалката беше разбита. „Крадци?“
Побутна бавно вратата.
Кръв!
Навсякъде… По стените… По полиците… По бюрото…
Библиотеките бяха съборени на пода и като че ли насечени на парченца. Кушетката бе преобърната, стъклата на всички картини и снимки в рамки — изпочупени.
И кръвта…
Сърцето й заседна в гърлото.
„Мама? Дали не бе влязла в лабораторията и не бе изненадала крадеца?“
Спусна се напред.
— Боже мой! Том-Том!
Ив се завъртя на пети и видя майка си на прага. Заля я такова облекчение, че коленете й омекнаха.
Сандра гледаше към ъгъла.
— Кой би причинил подобно нещо на бедното коте?
Младата жена проследи погледа й и стомахът й се преобърна. Персийският котарак бе превърнат в кървава дрипа. Том-Том беше на съседката, но прекарваше доста време в техния двор, за да гони птиците, привлечени от орловите нокти.
— Мисис Добинс ще бъде безутешна. — Майка й влезе в лабораторията. — Този стар котарак й бе единственото на този свят. Защо би… — Погледът й попадна на пода край бюрото. — О, Ив, колко съжалявам! Всичкият ти труд…
Компютърът бе разбит и край него се търкаляше черепът на Манди, натрошен със същата методичност и жестокост, както и всичко останало.
Младата жена се отпусна на колене. Щеше да бъде истинско чудо да го сглоби отново.
Манди… Изгубена… Може би този път завинаги…
— Взето ли е нещо? — попита Сандра.
— Май не. — Дъщеря й затвори очи. „Манди…“ — Само са унищожили всичко.
— Вандали? Но децата наоколо са толкова мили. Те не биха…
— Не! — Ив отвори очи. — Ще се обадиш ли на Джо, мамо? Помоли го да дойде веднага. — Погледна към котарака и очите й се напълниха със сълзи. Той беше почти деветнайсетгодишен и не заслужаваше такава смърт. — И донеси една кутия. И чаршаф. Докато чакаме, ще отнесем Том-Том на мисис Добинс и ще й помогнем да го погребе. Ще й кажем, че го е блъснала кола.
Майка й побърза да излезе.
„Безумен дивак!“
Съсипията бе наистина дивашка, но не беше нито безумна, нито случайна, а съвсем системна и методична. Извършителят, който и да беше той, бе искал да я шокира и нарани.
Ив погали нежно едно парче от черепа на Манди. Насилието бе настигнало това момиче дори и в смъртта.