— Да. Преди не бяхме, но сега сме добри приятелки.
— Приятелки?
— Тя е само с шестнайсет години по-голяма от мен. Може да се каже, че сме израснали заедно. — Погледна през рамо. — Не е нужно да идваш с мен.
— Знам. — Логан отвори вратата на лабораторията пред нея. — Маргарет обаче ще бъде безкрайно разочарована от мен, ако тя работи, а аз самият не правя нищо.
Глава 4
— Много кръв. Но екипът ще почисти всичко. — Кимна към купчината вещи на пода край съборената библиотека. — Защо не провериш какво може да бъде спасено? Виждам две снимки.
Ив кимна и коленичи. И тогава осъзна с изненада, че заедно с Логан й беше по-лесно да стои тук. Невъзмутимостта му сякаш осветяваше мрака. Имаше кръв и тя трябваше да бъде почистена. Имаше разруха и трябваше да се види какво може да бъде спасено.
А снимките на Бони и на майка й можеха да бъдат спасени. И на двете липсваше само по едно ъгълче.
— Онзи, който е сторил това, не е чак толкова умен, колкото мислех. Не се е досетил как би могъл да нарани, като скъса снимките. — Отиде до бюрото. — Ще огледам чекмеджетата да видя дали…
— Почакай! Там има един…
Беше късно. Джон вече бе отворил чекмеджето с мъртвия плъх.
Гризачът бе изчезнал. Вероятно полицаите го бяха взели, но чекмеджето си бе все така пълно с кръв.
Логан направи гримаса.
— Добре че го отворих преди почистващия екип. В противен случай щеше да ни бъде трудно да задържим хората. — Измъкна чекмеджето и го понесе към вратата. Не показваше абсолютно никаква изненада.
— Ти като че ли приемаш всичко това като нещо нормално.
— Напомни ми да ти разкажа какво се случи с моя офис след първия ми голям успех. Поне тук никой не е ходил по голяма нужда. Продължавай да оглеждаш. Връщам се веднага.
Нямаше кой знае какво още за оглеждане. Книгите бяха разкъсани, пясъчният часовник, подарък от майка и — разбит, основата на поставката — счупена на две и…
„Поставката! Манди!
Защо Манди бе отнесена в другия край на стаята, преди да бъде разбита?“
Този факт я бе поразил и преди, но тогава бе прекалено замаяна, за да го осъзнае. Всичко бе студено пресметнато. Каква бе целта на това преместване?
Ив се изправи и забърза към другата страна на бюрото. Тук беше счупеният компютър.
Взря се в него и внезапно осъзна каква беше връзката.
— Боже мили!
— Знаех си, че ще разчетеш посланието.
Логан стоеше на прага и я наблюдаваше.
— Ти си разбрал?
Той кимна.
— Щом ми каза къде си намерила черепа. Опитал се е да бъде ясен, нали? Компютърът „Логан“. Черепът. Предупреждението.
— Кой?
— Не знам. Очевидно някой не желае да се възползвам от твоите услуги.
Ив плъзна поглед из стаята.
— И заради това ли е всичко?
— Да.
Отмести отново поглед към него.
— И ти нямаше да ми кажеш?
— Не, ако не се беше досетила сама — отвърна откровено Джон. — Страхувах се, че това ще наклони везните в другата посока. Целта им е била да те уплашат и са го постигнали.
Наистина беше уплашена. Ужасена. Натъжена. Освен че собствеността й бе унищожена, това бе струвало и живота на Том-Том, и възможността да бъде открита самоличността на Манди.
И всичко бе направено, за да я принудят да не тръгва в една определена посока. Обзе я задушаваща ярост, когато си спомни лицето на мисис Добинс тази сутрин.
— Дяволите да го вземат! — Гласът й трепереше от гняв. — Дано гори в ада!
— Аз лично ще гласувам за това. — Логан я гледаше с присвити очи. — Надявам се фактът, че проклинаш него, а не мен, говори в моя полза.
— Гадно копеле! — Младата жена изскочи от лабораторията. Не си спомняше някога да е била така вбесена, освен в деня, в който хванаха Фрейзър. Искаше й се да убие някого. — Изобщо не му е пукало! А на всеки би трябвало да му пука. Как е могъл… — Знаеше как бе могъл. Вероятно бе побъркан като Фрейзър. Жесток, студен и безмилостен. — Ще си плати за това!
— Аз ще открия кой е той заради теб — заяви Джон.
Тя се изви рязко към него.
— Как? Излъга ли ме, че не знаеш кой е?
— Не знам кой е. Но подозирам кой го е наел.
— Кой?
Логан поклати глава.
— Не мога да ти кажа, но ще разбера кой го е направил… — Замълча за момент — … ако дойдеш с мен.
— Кажи ми кой го е наел!
— Сама ще разбереш, ако дойдеш и свършиш работата. И без това ще ти е нужно време да оборудваш новата си лаборатория. Просто ще караш на празни обороти. Увеличавам сумата за фонд „Адам“ с още двеста хиляди и прибавям кучия син, който ти причини този ужас.
Внезапно я осени друга мисъл.
— А ако си го направил самият ти? За да ме принудиш да дойда с теб.