„В такъв случай никаква слабост! Вземи онова, което ти е нужно, и избегни уловките.“
Можеше да го направи. Умът й не отстъпваше на неговия и освен това знаеше как да се защитава.
Вече не беше жертва.
— Ще го направя — заяви Ив, когато Логан вдигна телефона. — Но условията поставям аз. Половината от моя хонорар и цялата сума за фонд „Адам“ ще бъдат внесени на съответните банкови сметки, преди да съм напуснала тази къща.
— Дадено! Ще го направя по електронен път още днес.
— Искам доказателство. Ще се обадя във фонда след четири часа, за да се уверя, че са ги получили.
— Напълно основателно.
— И искам майка ми и домът ми да бъдат защитавани по време на отсъствието ми.
— Казах ти, че ще осигуря охрана.
— Обеща и да откриеш кой е разрушил лабораторията?
— Вече съм направил първите стъпки по този въпрос.
— И ако разбера, че сътрудничеството ми с теб ме прави съучастник в някакво престъпление, не разчитай повече на мен.
— О’кей.
— Както чувам, си изключително сговорчив.
— Казах ти да определиш цената. — По дяволите, беше готов да й обещае целия свят! — Приготви си един куфар. Ще мина да те взема днес следобед.
— Ако получа потвърждение от фонд „Адам“.
— Ще получиш.
— Но трябва да кажа на майка си къде отиваме.
— Кажи й, че ще бъдеш в движение и ще й се обаждаш през вечер.
— А ще бъдем ли в движение?
— Вероятно. Аз трябва да бъда там към десет вечерта.
Джон затвори телефона. Беше получил съгласието й. След срещата с нея бе преценил упорития й характер и бе заключил, че ще му бъде необходимо повече време, за да я убеди. И може би все още щяха да спорят, ако нахлуването с взлом не я беше разгневило толкова. Може би трябваше да благодари на онова копеле Тимуик. Бе постъпил по възможно най-неудачния начин. Насилието бе достатъчно, за да ядоса Ив, но не и да я уплаши.
„Тимуик явно подозира нещо. Вероятно има вътрешен осведомител. Интересно…
Той е умен и рядко допуска грешки. Когато разбере, че не е успял да изплаши Ив, ще поправи стореното.
Следващия път убитият няма да бъде котка.“
Седнал удобно в автомобила си една пресечка след дома на Ив, Фиске извади усмихнат слушалчицата на подслушвателя от ухото си и я сложи на съседната седалка. Винаги си бе падал по подобни съвършени устройства, но този усилвател тип X–436 го изпълваше с особено възхищение. Възможността да чува през стените бе действително вълнуваща и даваше невероятното усещане за власт и контрол.
Ласкаеше го желанието на Ив Дънкан да получи главата му. Това показваше колко добре бе свършил работата си. Мъртвата котка бе истински шедьовър. Краят на домашните любимци винаги улучваше целта. Беше го разбрал, когато в пети клас уби кучето на учителката си. После нещастницата бе ходила цяла седмица с подути очи.
Жалко че Тимуик бе дал нареждане за отстъпление. Трябваше да ударят по-силно, но онзи бе заявил, че засега няма нужда от такова нещо и може би в крайна сметка изобщо няма да се наложи да стигат дотам.
Страхливо копеле!
— Осветлението пред главния вход нещо не е наред — рече Логан, когато Ив отвори вратата. — Имаш ли крушка? Ще я сменя.
— Мисля, че имам една в някое от кухненските шкафчета. — Младата жена се обърна и тръгна по коридора. — Странно! Тази седмица я смених.
Когато се върна две минути по-късно с нова крушка, лампата пред входа вече светеше.
— Успя да я оправиш?
— Беше леко развинтена. Майка ти тук ли е?
— В кухнята. — Сбърчи нос. — Прие доста добре вестта за заминаването ми. Вече прави планове как щяла да пребоядиса лабораторията.
— Може ли да се запозная с нея?
— Разбира се. Ще отида да…
— Мистър Логан? — Сандра се приближи. — Аз съм Сандра Дънкан. Много се радвам, че ще отведете Ив по-далеч оттук. Тя има нужда от малко ваканция.
— Страхувам се, че това няма да бъде ваканция, но със сигурност ще бъде някаква промяна. Ще се постарая да не я преуморявам — усмихна се Джон. — Тя е късметлийка, че за нея се грижи човек като вас.
Логан бе пуснал в ход чара си и майка й направо се разтапяше.
— Ние се грижим една за друга — отбеляза Сандра.
— Ив ми каза, че ще боядисате лабораторията й?
Сандра кимна.
— Екипът, който изпратихте, е излъскал всичко до блясък. Като се върне, Ив няма да познае, че тук някога се е случвало нещо.
— Изпитвам известна вина, че я отвеждам, преди да са открили извършителя. Ив каза ли ви, че ще изпратя охрана?
— Да, но Джо ще се заеме с…
— Ще се чувствам по-добре, ако аз също прибавя моята лепта. Надявам се, че нямате нищо против да поръчам на моите хора да се обаждат всяка нощ и да правят проверка.