— Нямам нищо против, но не е необходимо. — Прегърна дъщеря си. — Не се преработвай. Почини си малко.
— Ще се справиш ли?
— Страхотно! Радвам се, че ще се отърва от теб. Сега ще мога да поканя Рон на вечеря тук, без да се страхувам, че ще му пишеш тройка.
— Никога не бих… — Ив се усмихна. — Е, може би щях да му задам някой и друг въпрос…
— Виждаш ли?
— Грижи се за себе си. Ще ти се обаждам при всяка възможност.
— Беше удоволствие да се запозная с вас, мис Дънкан. — Логан се ръкува с нея и взе куфара на Ив. — Ще се грижа добре за дъщеря ви и ще я върна вкъщи колкото се може по-скоро.
Отново неустоимият чар се разля и обгърна майка й.
— Сигурна съм. Довиждане, мистър Логан.
Той се усмихна.
— Джон.
Сандра се усмихна в отговор:
— Джон.
Застана пред входа и ги изпрати с поглед, докато слизаха по външните стълби и продължиха по алеята. После им махна и се прибра.
— Каква бе целта на цялата тази сцена?
Логан й отвори вратата на колата.
— Каква сцена?
— Изля толкова захарен сироп върху майка ми, че цялата залепна.
— Просто бях любезен.
— Беше очарователен.
— Имаш ли нещо против?
— Лъжи! Мразя ги!
— Защо… — Спря рязко. — Фрейзър? Разбрах, че е бил голям чаровник. По дяволите, аз не съм Фрейзър, Ив.
Знаеше, че не е. Никой, освен самият Луцифер, не можеше да бъде като Фрейзър.
— То не зависи от мен… Просто ми напомня… Неприятно ми е.
— Тъй като ще работим заедно, обещавам, че ще положа всички усилия да бъда възможно най-груб и арогантен.
— Добре.
— Не е чак толкова добре. Известен е не един случай, в който съм бил порядъчно неприятен. — Включи мотора на автомобила. — Попитай Маргарет.
— Ако съдя по описанието ти, съмнявам се, че тя би позволила подобно държание.
— Е, тя може да бъде много по-непоносима от мен. Но и аз ще се постарая.
— Къде отиваме?
— Къде каза на майка си, че отиваме?
— Не й казах. Обясних, че базата ти е разположена по Западното крайбрежие и тя реши, че сме тръгнали натам. Двамата с Джо Куин имат номера на цифровия ми телефон, в случай че изникне нещо спешно. Всъщност къде отиваме?
— На летището. Ще вземем моя самолет към къщата ми във Вирджиния.
— Ще ми бъде нужно оборудване. Почти цялата ми апаратура беше съсипана. Пропуснал е само няколко инструмента.
— Вече съм оборудвал лаборатория за теб.
— Какво?!
— Знаех, че ще ти трябва място за работа.
— А ако ти бях отказала?
— Щях да потърся втория най-добър. — Усмихна се и изсумтя мелодраматично: — Или щях да те отвлека и да те заключа в лабораторията, докато направиш това, което искам.
„Дали се шегуваше? Или говореше сериозно?“
— Извинявай. Прекалено лековато ли ти прозвуча? Просто изпитвах чувството ти за хумор. Но ти направо се провали. Така достатъчно грубо ли е?
— Имам чувство за хумор.
— Не съм забелязал. — В този момент излязоха на магистралата. — Но не се притеснявай, то не е необходимо за работата.
— Изобщо не съм се притеснявала. И не ми пука какво мислиш за мен. Искам само да приключа по-скоро. И ми писна да се движа опипом! Къде отива…
— Ще говорим за това, когато стигнем във Вирджиния.
— Сега!
— По-късно! — Логан хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. — Наел съм тази кола, така че не е подсигурена.
В първия момент Ив не разбра какво точно имаше предвид.
— Искаш да кажеш, че я подслушват?
— Не знам. Просто не искам да рискувам.
Младата жена замълча за момент.
— Твоите коли обикновено… специално подсигурени ли са?
— Да, защото понякога работя в тях, а изтичането на информация може да струва скъпо.
— Представям си. Особено когато човек си играе с някой заровен скелет.
— Аз не си играя. — Погледна отново в огледалото за обратно виждане. — Повярвай ми, Ив!
— Преследват ли ни?
— Може би. Не мога да кажа със сигурност.
— Ще ми кажеш ли, ако разбереш?
— Зависи дали няма да те уплаши и да те накара да се откажеш. — Погледна я. — Как мислиш?
— Няма. Аз поставих моите условия и единственото, което би могло да ме накара да се откажа сега, е, ако разбера, че ме лъжеш. Това няма да приема, Логан.
— Разбрано.
— Говоря съвсем сериозно. Ти си близък с двуличните политици. Аз обаче не съм.
— О, истинска светица!
— Просто не искам да допуснеш грешка в отношенията си с мен.
— Разбрано. Уверявам те, че никой не би могъл да те сбърка нито с политик, нито с дипломат — отвърна сухо той.
— Приемам го като комплимент.