— И ще държиш под око майка ми, докато ме няма?
— Разбира се, знаеш, че ще го направя. Ще помоля Даян да отиде да пие кафе с нея утре следобед.
— Благодаря, Джо. Заспивай.
— Това и ще направя. — Помълча за момент. — Бъди внимателна, Ив.
— Няма за какво. Чао.
Затвори телефона и се изправи. Щеше да си вземе душ, да си измие косата и след това да си легне. Наистина не трябваше да събужда Джо, но след като чу познатия му глас, се почувства наистина по-добре. Всичко в тази къща бе приятно и гостоприемно, в това число и чаровният Гил Прайс, но въпреки това нервите й бяха опънати. А и не й допадаше тази изолираност.
Сега обаче вече имаше връзка с външния свят.
Джо щеше да бъде спасителната й мрежа, докато се движи по опънатото над бездната въже.
— Ив? — Даян Куин се завъртя и подпря глава на дланта си. — Всичко наред ли е?
Съпругът й кимна.
— Така смятам. Но не съм сигурен. Захванала се е с работа, която може би не е… Забрави. Вероятно няма за какво да се тревожим.
Даян обаче знаеше, че той щеше да се тревожи. Винаги се тревожеше за Ив.
Младият мъж легна отново и се зави.
— Ще отидеш ли утре при майка й?
— Разбира се. — Изгаси светлината и се сгуши по-близо до него. — Както кажеш. А сега заспивай.
— Заспивам.
Но нямаше да заспи. Щеше да лежи в мрака и да се притеснява за Ив. „Забрави!“ Бракът им беше добър. Джо бе наследил от родителите си достатъчно, за да осигури и за двамата охолен живот, дори без заплата. Беше грижлив, великодушен и страхотен в леглото. Още преди да се оженят, тя бе наясно, че двамата с Ив са много близки. Не й бе нужно кой знае колко време, за да разбере, че връзката им бе прекалено силна и здрава, за да може да бъде разрушена. Понякога единият довършваше изречението, започнато от другия.
Връзката им обаче не беше сексуална. Още не. И може би никога нямаше да стане.
„Затова не се поддавай на ревността. Бъди приятелка на Ив и съпруга на Джо.“
— Преди трийсет минути се обади на Джо Куин. — Гил постави един лист върху бюрото на Логан. — Това е разпечатката на разговора й, която направи Марк.
Логан се усмихна леко, докато преглеждаше текста.
— Струва ми се, че тя не ни вярва, Гил.
— Умна жена. — Гил се пльосна върху фотьойла в другия край на стаята и преметна единия си крак върху страничната облегалка. — Изобщо не се изненадвам, че не вярва на теб. Ти си направо прозрачен, но човек трябва да бъде свръхпрозорлив, за да заподозре мен.
— Това не се дължи на твоите действия, а на проклетите ти лунички. — Джон се намръщи. — Опитвах да се свържа със Скот Мейрън в Йордания. Някой да се е обаждал?
— Никой. — Но веднага щракна с пръсти. — Освен адвокатът ти, Новак.
— Той може да почака.
— Искаш ли Марк да прекъсне връзката, ако тя опита да се обади отново?
Логан поклати глава.
— Това само ще я накара да използва цифровия си телефон. Не е изключено да го направи и ако заподозре, че телефонът в стаята й се подслушва.
— Както кажеш. — Направи пауза. — Кога тръгваме?
— Скоро.
Той повдигна едната си вежда.
— Да не би да криеш и от мен?
— Трябва да съм сигурен, че всичко ще мине добре. Тимуик се приближи прекалено много до мен.
— Можеш да ми имаш доверие, Джон.
— Казах, че чакам.
— Добре, необщително копеле. — Гил се изправи и тръгна към вратата. — Но не ми харесва да се движа слепешката.
— Няма да се наложи.
— Приемам го като обещание. Гледай да поспиш.
— Ще гледам.
Когато вратата се затвори след бодигарда, Логан сведе отново поглед към листа с извадката, а след това го захвърли. Джо Куин. Не можеше да си позволи да подценява детектива. Той беше безкрайно предан на Ив. Приятелски чувства и какво още? Куин беше женен, но това не значеше нищо.
По дяволите, не бе негова работа, стига да не заставаше на пътя на онова, което трябваше да свърши Ив Дънкан. А и си имаше предостатъчно грижи.
Скот Мейрън сега се разхождаше някъде из Йордания и можеха да го спипат всеки момент.
Нищо чудно Тимуик да бе прозрял намеренията му и да си бе направил съответните заключения. А те щяха да го уплашат дотолкова, че да вземе нужните мерки, за да подсигури позицията си.
Нямаше търпение да се свърже с Мейрън.
Извади личното си тефтерче и го отвори на последната страница. На нея имаше само три имена със съответните им номера.
Дора Бенц.
Джеймс Кадро.
Скот Мейрън.
Телефоните на Бенц и Кадро може би се подслушваха, но въпреки това трябваше да позвъни, за да види дали всичко при тях е наред. После щеше да прати някой да ги вземе.
Посегна към телефона и набра първия номер.
Дора Бенц.
Телефонът звънеше.