Фиске привърза краката на жената към долната табла на леглото и повдигна нощницата й над кръста.
Беше над петдесетгодишна, но имаше дяволски хубави крака. Жалко, че коремът й бе като торба. Коремните преси са щели да свършат добра работа. Той самият правеше по двеста дневно и коремът му бе като желязо.
Извади от килера метла и се върна до леглото.
Телефонът продължаваше да звъни.
Натика горната част от дръжката в мъртвата. Убийството трябваше да прилича на изнасилване, но нямаше да рискува да еякулира в нея. Спермата бе неоспорим доказателствен материал. А много серийни убийци имаха проблеми с еякулацията, така че метлата бе добро хрумване с привкус на женомразство.
Нещо друго?
Шест дълбоки жестоки рани върху гърдите, лепенки на устата, отворен прозорец…
Работата бе съвсем чиста.
Искаше му се да остане известно време, за да се възхити на своето творение, но телефонът не спираше да звъни. Онзи, който опитваше да се свърже, можеше да се разтревожи и да повика полиция.
Последна проверка. Приближи се до горната част на леглото и се вгледа в лицето й.
Тя сякаш отвърна на погледа му. Очите и бяха широко отворени със същото ужасено изражение както в мига, в който бе забил ножа в сърцето й.
Извади плика със снимките и списъка, който бе получил на летището от Тимуик. Обичаше списъците — те поддържаха реда.
Три снимки. Три имена. Три адреса.
Зачеркна името на Дора Бенц.
Телефонът продължаваше да звъни, когато напусна апартамента.
Никакъв отговор.
Беше три и трийсет сутринта. Трябваше да му отговори.
Логан остави бавно слушалката.
Това не означаваше непременно нещо лошо. Дора Бенц имаше женени деца, които живееха в Бъфало, Ню Йорк. Може би бе отишла да ги посети. Или е заминала някъде да си почине.
Но можеше и да е мъртва.
Тимуик бе способен да действа бързо, за да премахне всяка заплаха.
Може би пък просто правеше прибързани заключения.
Винаги обаче се бе доверявал на инстинктите си, а в този момент те направо крещяха.
Но ако изпратеше Гил да провери какво става с Дора Бенц, все едно че даваше безценна информация на врага. Тимуик щеше да знае със сигурност онова, което сега можеше само да подозира. Трябваше да избере дали да опита да спаси Дора Бенц, или да остане в прикритие още няколко дена.
Вдигна слушалката и набра номера на Гил в стаята му.
Светлини. Движещи се светлини.
Ив спря да си суши косата, изправи се бавно и се приближи до прозореца.
Черната лимузина, която ги бе докарала от летището, се плъзгаше по алеята към портата.
Логан?
Гил Прайс?
Беше почти четири сутринта. Къде щяха да ходят по това време?
Съмняваше се, че биха й казали, ако ги попиташе на сутринта.
Въпреки това щеше да го направи.
Глава 6
Ив заспа едва в пет, но сънят й бе неспокоен. Събуди се в девет и си наложи да остане в леглото почти до десет, когато някой задумка по вратата й.
Преди да успее да отговори, в стаята влезе дребна пухкава жена.
— Здравей, аз съм Маргарет Уилсън. Ето дистанционното устройство, което си искала. — Постави го на нощното шкафче. — Извинявай, ако съм те събудила, но Джон каза, че съм оплескала работата с лабораторията. Откъде, по дяволите, можех да зная, че си падаш по хубавото? Какво трябва да добавя? Възглавници? Килими?
— Нищо. — Ив седна в леглото и се взря с любопитство в жената. Бе вероятно в началото на четирийсетте. Сакото и панталонът от сив габардин правеха пухкавата й фигура по-слаба и много отиваха на тъмната й лъскава коса и лешниковите очи. — Няма да остана тук толкова дълго, така че това не е от значение.
— От значение е. Джон обича нещата да се вършат както трябва. Аз също. Кой е любимият ти цвят?
— Зелено, струва ми се.
— Трябваше да се досетя. Червенокосите са напълно предсказуеми.
— Аз не съм червенокоса.
— Добре де, почти. — Огледа стаята. — Обстановката тук допада ли ти?
Ив кимна, отметна завивките и стана от леглото.
— Хубаво. В такъв случай хващам телефона и поръчвам някои неща. Би трябвало да бъде… О, Боже, ти си истински великан!
— Какво?
Маргарет я оглеждаше открито.
— Колко си висока, по дяволите?
— Един и седемдесет и седем.
— Гигант! Покрай теб ще се чувствам като фъстък. Мразя високите кльощави жени. Те влияят върху психиката ми и ставам свръхагресивна.
— Ти не си чак толкова дребна.
— Сега пък се държиш покровителствено. — Маргарет направи гримаса. — А аз пък заех отбранителна позиция. Ще трябва да се преборя с това. Просто ще си повтарям, че съм много по-умна от теб. Облечи се и слез в кухнята. Ще хапнем някаква зърнена закуска и после ще те разведа наоколо.